От детството „Следите остават“

Помня вълнението, с което вадех от шкафа в секцията ни книгите Следите остават” и „Произшествие на тихата улица”. Подгъвах крака на земята и потъвах в свят, в който търсенето на истината и разплитането на загадката бяха едно и също нещо, а опасностите, които ги съпровождаха, бяха другата страна на монетата в ръката на добрите герои. Това бяха първите ми срещи с Павел Вежинов – години по-късно открих „океана“ на неговите дълбоки, но деликатни сюжети на „Нощем с белите коне“, „Езерното момиче“, „Бариерата“… Новината, че двата романа от моето юношество излизат на книжния пазар отново, изпълниха вечерта ми с онзи аромат на носталгията, от който хем ти залютява на очите, хем ти става уютно, като след връщане в отдавна напуснат дом.

„Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” оживяват в ново луксозно издание с меки корици, съобщават от Издателство Сиела. И ето какво разказват за историята на книгите:

Първото издание на „Следите остават“ се появява на пазара в далечната 1954 година. Това се оказа произведението на Павел Ве­жинов с най-голям тираж – почти 400 000 на български език. Ако се допълнят и тиражите на преводите, а само на руски официалните екземпляри са над 130 000, то броят на читателите се оказва неизмерим. Две години след появата му романът оживява и в незабравимата едноименна екранизация на режисьора Петър Б. Василев.

Произшествие на тихата улица”е другият приключенски роман от талантливия писател, който развълнува сърцата на хиляди деца още с публикуването си. В един юлски ден едно дете изчезва мистериозно, а догадките какво се е случило с него развихрят въображението на неговите приятели. И загадката трябва да се реши както от тях, така и от властите, които не могат да си позволят просто така деца да изчезват от тихата улица.

Какво се случва в двата романа? Струва си да надникна отново в тях, за да си припомня. А и да поканя малките читатели да опитат едно повествование без супергерои със свръхсили, но със сигурност със смели и честни сърца.

Ето и няколко споделени мисли от Павел Вежинов за двете си книги:

Следите остават“ е една от книгите, които съм пи­сал с най-голяма обич и увлечение. Когато работех над нея, си спомнях за моите детски и юношески години, през които за мене бе истински празник, ако намерех някоя книга със странни и интересни приключения. Но това бяха творби от чужди автори, в тях се описваше чужд за нас живот. А защо в нашата нова литература да няма такива интересни и занимателни книги? Нима те не могат да възпитават младия читател?

Аз лично препоръчвам 🙂

Може да харесате още...