Моята стратегия за… шоколада

След дебатите от последните дни за намаляване на ДДС за отделни храни и лекарствата и за свеждане на партийните субсидии до 1 лев на глас, една сладка идея ме преследва като мираж – не намаляване или премахване на ДДС за ШОКОЛАДА, а орязването на цената му… на 1 лев с ДДС! Задължително! Като защитен продукт!

И нахвърлях една Стратегия за… шоколада. С ползите:

  1. Социална – шоколадът става основен продукт в потребителската кошница, защото е достъпен до всеки! Диабетиците да не бързат да ме репликират – статут на защитен продукт ще трябва да се приеме и за конвенционалния, и за диабетичния шоколад!
  2. Икономическа – потреблението на шоколада рязко се увеличава. Оттам – ДДС-то му закърпва дупки в бюджета, зейващи от непредвидени, но неотложни разходи – например, свързани с бедствията заради климатичните промени, които от форсмажор все повече се превръщат в делминор (дел идва от делник).
  3. Политическа – ако недоволството по една или друга причина нарастне, политиците ще могат да използват без чувство за гузна съвест репликата: Не стига, че направихме шоколада 1 лев… При това без заради репликата да понасят имиджов негатив.
  4. Психологическа – освободеният серотонин (хормон на щастието) у потребителите на шоколад ще постигне мечтата на всеки политик – да има щастливи гласоподаватели. Щом са щастливи, няма да забелязват нищо нередно. А щом няма да забелязват, няма да протестират! Ако все пак протестират – виж т.3
  5. Здравословна – когато си шастлив, снижаваш стреса. Когато имаш малко стрес, имаш малко болести. От друга страна от шоколад не се пълнее, твърдят диетолозите. Даже ако се наложи диета от типа на “разделно хранене само с шоколад”: сутрин, обяд, след обяд и вечер – по N. грама шоколад (според килограмите), редувайки бял и черен (за да е политически коректно) – би могло да се постигне масово национално вталяване без хората да губят енергията си.
  6. Демографска – когато си щастлив и здрав, това вече е предпоставка за реално повишаване на раждаемостта 😉

Разбира се, може да се мисли как да се субсидират нови насаждения какаови плантации в районите, в които сега се отглеждат икономически неефективни култури. Не бързайте да ме репликирате пак, че климатът това-онова. Той се променя, усещаме го на гърба си, както казах вече – делминорно (не звучи лошо новата дума, мисля си). Пък и докато съвсем се промени, научните работници в областта на земеделието и селектирането на устойчиви нови земеделски продукти ще имат осмислен делник с нова задача за създаване на иновативен продукт с висока добавена стойност. А туризмът ще получи нов тласък с новоразкриващи се из цялата страна шоколадови дестинации 🙂 Бихме могли да учредим национална, не, балканска, не, европейска награда за шоколадово произведение (във всички жанрове). И да създадем процедура по кандидатстване и утвърждаване на ЕСШ (Европейска столица на шоколада).

Това като за начало. Нататък може само да размазваме, пардон, да надграждаме 😉

Ма се замечтах с този шоколад. Я да ида да си хапна малко… А вие допълвайте стратегията. И да ви е сладко с тази рецепта за домашни шоколадови бонбони – стааара (защото е снимана мнооого отдавна и героите в нея сега не изглеждат като тогава, но пък главният – ШОКОЛАДА – си е съвсем същия), но златна, златна!

Може да харесате още...