9 май е моята баба
33 години. На толкова е била моята баба, когато Втората световна война свършва. Била е ремсистка, два пъти е попадала в полицейския участък като ятак. Мирът връща живота ѝ в ежедневието на малките победи за здравето, сигурността и образованието на трите ѝ дъщери – моите лели и мама, на трудните битки да ги отгледа сама и да ги направи силни и независими.
Не беше “партийка”. Но много партийци я уважаваха. Помня, че често я търсеха от ОФ, а тя хукваше да помага с каквото и както можеше на тези, дето нямаха гръб зад себе си.
Моята баба нямаше ордени. Но носеше кръст за храброст в сърцето си. И е още моят герой, оцелявал във вихрушката на живота с жилавостта на дръвчето, което може да се огъне, но не и да позволи на вятъра да го скърши.
Баба е миниатюрната жена, единствената изправена на снимката
Моята баба Дори е опората, която нося някъде вътре в мен. Песните ѝ, усмивката ѝ, супата ѝ от коприва и казана с апетитката, около който се събирахме с децата от блока… и още – типовият хляб, който купувах от павилиона отсреща, защото захарта си беше отишла от живота ѝ твърде рано, кроткото ѝ “почети ми малко”, когато вече беше болна, черната ни булонка Ники в краката ѝ и ехото от онова нейно без грам назидание и изпълнено с грижа и твърдост “няма да се предаваш”, което продължава да стига до мен, когато ми е най-трудно, умножено с гласа и на майка ми.
Моят 9 май е паметта за моята баба, която говореше турски и есперанто, но беше тютюноработничка. Казваше, че е комунистка, но ненавиждаше негодниците “с партиен билет”. Обичаше книгите и театъра, можеше да прави шапки, носеше елегантни рокли, които често сама шиеше, водеше ни на походи в планината и ни учеше, че никой не е по-голям от хляба и че с трохите му можем да нахраним врабчетата.
И не, няма как да забравя, че 9 май е ден на победата срещу фашизма, защото това е част от живота на моята баба. Нейната война. И нейната победа. Над всичко, в което е вярвала като млада. Никога не беше го дочакала, защото то просто не беше дошло.
Но не войната ѝ го беше отнела. А това, в което мирът бе превърнал някои от хората…
