В сърцето на Стара планина с Теодора Тенева

В сърцето на Стара планина, излизайки от Прохода на Републиката /Хаинбоаз/, попадаш в малко курортно селище с ароматното име Вонеща вода. Преди години вероятно е било доста оживено, за разлика от днес, но затова пък там човек може да се порадва на тишина и спокойствие. На около 2 км се намира махала Гърците, родно място на Филип Тотю. Сега родната му къща е филиал на Историческия музей във Велико Търново. Паметник на храбрия войвода има, разбира се, и в центъра на Вонеща вода.

изглед от Вонеща вода

паметникът на Филип Тотю

поглед от двора на къщата към красивата Стара планина

родната къща на Филип Тотю

Ако сте с личния си автомобил и не сте зависими от обществения транспорт, който не е особено удобен в селото, Вонеща вода е отправна точка за интересни и вълнуващи ежедневни разходки. Най-близкото място е само на 19 км, стига се за не повече от 20 минути – прелестната Трявна. Няма как да не се влюбиш в това градче. Очарователно, спретнато, с живописната си стара част и емблеми като Часовниковата кула, Гърбавият мост, Славейковото школо и още, и още…, може сто пъти да ги видиш, но никога не могат да ти омръзнат. На площадчето пред Славейковото школо можеш да поседнеш на кафе на пясък и сладки глезотийки от бабино време. Хем ще си починеш и ще си пийнеш кафенцето, хем диплома за умение в кафепиенето ще ти дадат. Може да отпиеш няколко глътки от Любовната чешма и ако не си уморен, да се покатериш до хижа Бръшлян, за да погледнеш и отвисоко Трявна. В летните горещини можеш да изпиеш една, а защо не и две живи бири в механата край реката. А вечер, точно в десет часа, можеш да спреш пред красиво осветената кула и да изслушаш химна на Трявна – “Неразделни” по стиховете на Славейков.

Емблематични места в Трявна

Продължиш ли по главния път от Вонеща вода към Велико Търново, много бързо ще видиш отбивката за Килифаревския манастир. Потапяш се в спокойната атмосфера на това свято място, разглеждаш китното дворче и решаваш да надникнеш и зад манастирската врата, където тече река Белица. Виждаш причудливо мостче от наредени широки бетонови тръби. Освен че можеш да го снимаш, ако не си достатъчно внимателен, може да си изпуснеш телефона в реката, защото тръбите не са особено стабилни. Какво пък, това също си е преживяване…

От Трявна можеш да последваш табелата към Дряново. Пътят не е много, но си е изпитание за всеки шофьор. На гара Цареви ливади можеш да спреш и да снимаш царския локомотив, истинска атракция. В Дряново не е за пропускане музеят на Колю Фичето, в който освен всичко останало, има и майсторски изработени макети на най-известните сгради и мостове на майстора със златни ръце. В града може да се посети и единственият запазен автентичен мост, дело на Колю Фичето.

мостът в Дряново

царският локомотив

Не може да отидеш в Дряново и да пропуснеш да посетиш Дряновския манастир. Там обикновено съчетаваш разходката из манастира с влизане в пещерата Бачо Киро.

Ако имаш време и ти се катери, може да стигнеш до пейките на влюбените, откъдето се открива чудна гледка към скалите и погледнат отвисоко, манастирът ти изглежда като играчка от детски конструктор. В пещерата има интересни и причудливи форми, които приодата е изваяла в продължение на много години. Добре осветена е, водачът дава възможност на тези, които са решили да се проврат през Малкото чистилище и Голямото чистилище. Позволено е да се правят и снимки, за разлика от някои други пещери, като например Леденика. Заслужава си да посетиш това място.

гледка към скалите

гледка към манастира

в пещерата Бачо Киро

На около 25 км от Трявна е град Габрово. Другото от местата, които не омръзват, е етнографският комплекс на открито Етъра. Там времето е спряло и това не може да не се отрази положително на туристите. Разхождаш се по калдъръма, гледаш в захлас старите къщи, спираш да се порадваш на сръчните ръце на майсторите, похапваш топъл симид, отбиваш се в класното училище, шарените черги, намятани на парапетите, пълнят и очите, и душата ти. А като си в Етъра, не може да пропуснеш възможността да се качиш по стълбите на кафенето – там и почивката, и раздумката са по-сладки.

Едно от местата, които си струва да посетиш, е град Елена. Но ако решиш да не ползваш “царския път”, а да си изпробваш търпението и шофьорските умения, може да стигнеш до Елена, като минеш през Плаково и Яковци. Пътят наподобява лунен пейзаж, но пък гледката към язовир Йовковци, която в един момент се открива пред очите ти, си заслужава.

Няма как, ако си отседнал във Вонеща вода, да не отидеш до Велико Търново. Гордо и царствено излъчване има този красив град. История и съвременност са прекрасно вплетени. Гледки, затаяващи дъха, се редят пред теб. Хълмът Царевец, Художествената галерия и паметникът на Асеневци, погледнати отвисоко, сградите, строени от Колю Фичето…Задължителна е разходката и по Самоводската чаршия, все в някое от дюкянчетата ще влезеш, за да си отнесеш нещо, макар и дребно, за спомен. Спомен с дъх на лято и още нещо…

И така до следващата дестинация с мен, Теодора Тенева…

You may also like...

3 коментара

  1. Василка Беева каза:

    Прекрасна разходка с интелигентния гид – Теодора Тенева. Прекрасни снимки, изискано българско слово… Нека да не остане само тази разходка!

    • Екатерина Костова каза:

      Вярвам, че занапред ще ни води все така увлекателно из много красиви кътчета У дома 🙂

      • Теодора Тенева каза:

        Благодаря! И до нови срещи в някое друго чудно кътче, което си струва да се види! 🙂