Помните ли Конкурса за разказ с 55 думи?

Три дни с днешния до крайния срок за гласуване в конкурса на Издателство “Лексикон”  за разказ от 55 думи. На 10-ти юли, според регламента, историите, събрали най-много “лайкове”, ще бъдат обявени за номинирани. Литературно жури след това ще избере трите най-добри и ще ги награди. Дали моят разказ ще попадне изобщо сред номинираните не е ясно. Участвах преди 2 седмици и ми е ясно, че изисква време и търпение да се открие сред повече от 650-те коментара под обявлението за конкурса.

И да,  това е дигиталният свят. В морето от информация понякога могат да се удавят и плувци. А в морето от литература – и писатели, и читатели. А в морето от думи – всички, всички…

Затова – от моя залив – ви предлагам историята ми от 55 думи. Посветена е на болест, която днес засяга повече от 42 милиона души в света и ако все още не е епидемия, с темповете, които се прогнозира, че ще се развива, заплашва да се превърне такава в следващите години.

Ще ви отнеме по-малко от минута да я прочетете. Ако ви хареса и решите, че може да отделите 10 минути от своето лично свободно време, за да отворите линка с Конкурса и да откриете разказчето ми, 569-то поред, за да го харесате, ще му дадете  възможност да стигне и до брега на номинациите.  Благодаря от сърце, ако го прочетете – това е най-важно.

Помните ли?

– Помните ли за какво кандидатствахте?
– Разбира се. Работата е за набиране на съмишленици и средства за научни изследвания върху Алцхаймер.
– Познавате ли болестта?
– Да.
– Готова ли сте за интервю на живо?
– Разбира се. – Затваря телефона и сълзите й рукват.
– Защо плачеш? – я пита съпругът й минути по-късно.
Тя вдига безпомощно рамене:
– Не си спомням.

Благодаря ви, хора. Помните ли конкурса?

А помните ли, че винаги има кого или какво  да обичате?

Ако ви се четат още от моите истории – издадени в книжки или все още не, може да научавате повече за тях в авторската ми страничка. До скоро.