Няколко дни след една кралска сватба и ден преди 24 май ви срещам с един български тийнейджър, който пише стихове

Нямаше да ме провокира нито кралската сватба от преди няколко дни, нито утрешният празник на българските букви да ви разкажа за него. Ако не бях се запознала с него преди няколко години. Ако не го бях поканила да участва в няколко събития, които организирах още докато бях в България. И ако не ми беше приятел във фейсбук, откъдето научавам за тийнейджърските му вълнения. Борис Ангелов.

Един нов Ромео на пловдивската ЕГ “Иван Вазов”, който пише стихове на български… и на английски език! Разбира се, любовта е основното вдъхновение за мерената му реч. Преди месец тя го вдъхновява обаче и за друго – да се превъплъти в театрална роля. Пиесата създават заедно с класа му и учителката им по английски език Мая Петрова. Поводът – Фестивала на езиците на Руската гимназия под тепетата. Сюжетът – прелюбопитен, защото съчетава взаимоотношения между реално съществуващи личности  и литературни и филмови персонажи. Заглавието – направо като за блокбъстър:  Дневниците на Кралицата: Изгубената корона.

Отварям дневника на виртуалната ни кореспонденция на последния пловдивски Ромео и ви разказваме повече.

Борка, привет, разкажи ми малко за твоята роля в театралната постановка на Гимназията. Колко време репетирахте, как си разпределихте ролите и защо я направихте. Ти например – как се чувстваш в обувките и облеклото на човек от друга епоха и какво научи за нашата?

Борис – Цялостната концепция, която организирахме заедно с класа ми и ръководителя ни по английски език – г-жа Мая Петрова, бе свързана с английски театър за Феставала на езиците на ЕГ “Иван Вазов”. В заплетения сюжет, който ни потапя в атмосферата на стара Англия, моята роля бе на вдъхновения Ромео, който се обяснява в любов първо на Кейт Мидълтън, а след това моли своята стара любов – Жулиета, да му прости допуснатите грешки. Други персонажи в театъра бяха на кралицата, Отело, Офелия, Дездемона, принц Уилям, трите вещици, Шерлок Хоумс, сър Алекс Фъргюсън и др. Репетирахме около месец. В обувките и облеклото на Ромео се чувствах комфортно, тъй като намирам допирни точки с него, свързани с идеала за романтиката. 21-ви век е много по-различен от времето, което представяме, но и днес, все още може да се открие неподрпавената красота в истинското и в изкуството!

Колко общо деца се включихте, ще излезете ли пак на сцена?

Борис – Екипът ни бе около 20 души. Сами написахме своите реплики на английски език. Играхме на 30-ти април пред всички ученици и учители на гимназията ни в лятно кино “Орфей”! Планираме нови творчески изяви съвсем скоро.

Защо направихте този спектакъл, какво ви провокира да съчинявате стихове на английски?

Борис – Амии, част от моите реплики са стихове. Тъй като сам пиша стихове, исках да пиша и на английски, а какъв по-добър повод от английски театър, в който участвам с емблематична роля! Като ученици, които учат в английска паралелка, направихме този спектакъл, за да представим богатата английска култура чрез класическите персонажи на Шекспир, вплитайки ги в един нов, забъркан и изключително интересен сюжет!

Коя е любимата ти реплика?

Борис – Любимата ми реплика е: “Oh, princess of my life, you keep me strong and alive! Oh, princess of my heart, I will fight for you hard!”, която написах сам.

В края на кореспонденцията ни пожелах на Борис Ангелов щастливи влюбвания. Защото само любовта  може да продължи живота… Не само на нас, хората, а и на Земята. Където винаги ще има кой да разказва за нея. В стихове или в проза. Затова са буквите, нали?

Ето как ги съчетава в един от поетичните си опити на български език Борис Ангелов:

С ТЕБ СЕ ВДИШВАМЕ

С изправена коса си най-красива.
Променяш атмосферното налягане.
В любовни теореми и курсиви
ме водиш към неистово разпадане.

Докосваш ме прекрасно, нетипично
по всеки атом, йон и молекула.
Вдишваш поотделно всяка сричка,
която после се превръща в дума.

Изпълваш всеки орган, тъкан, клетка
от тялото ми – разразен пожар
на чувства, на емоции, на енергия,
с най-любимия ми земен дар:

това си ти. Изпълваш ме със себе си,
защото ежедневно с теб се вдишваме
чрез всичките извивки на сърцето си
и никога не се издишваме!

Борис Ангелов, 21.03.2018 г., Пловдив