За „електроенергията на писаното слово“ и „Разкажи ми“ на Калин Терзийски

Трудно се прави интервю с писател за книга, която не си разлиствал. Още повече, когато интервюто е задочно. И ни дели не разстояние от София до Пловдив, а от София до Аликанте. Затова първият ми въпрос е просто обръщение през мрежата:

1. Разкажи ми за „Разкажи ми“, Калин Терзийски. Защо поиска да разкажеш… първата си история и тази, която все още е нова.

Калин Терзийски: Разкажи ми е една голяма книга, писана две години. Не мога да гарантирам за нищо друго, освен за тоя срок, макар че и той е условен, защото в тези две години поне една се събира (на няколко интервала от по няколко месеца), в която не съм работил по романа. Но както казва Кафка: „Аз съм писател дори и когато не пиша”. Аз бих допълнил – най-много съм писател, когато не пиша. Това явление прилича на събирането на водите от пролетните валежи в някой водоем, преграден с бент. Времето на „неписане” е времето в което се вдига нивото на водите при бента. Събира се сила, налягане, мощ, които един ден се превръщат в електроенергията на писаното слово.

В такъв смисъл писателят е нещо като водно-електрическа централа. Трябват пролетни валежи – това са житейските преживявания, събитията, в които писателят сам участва и му носят нови размисли и дай Боже – количества мъдрост; трябва ум, възможно най-упорит и остър – за да обработи всичко това, което се е натрупало по време на живеенето; трябва жива и оригинална чувствителност или по-точно – чудесна способност да се идентифицират, осъзнават и описват собствените чувства. И оттам нататък идва процесът на изливането. Когато един писател пише (може би само аз или писателите като мене) – той почти не мисли или по-скоро мисли колкото човек, тичащ в тъмното по стръмна планинска пътека – надолу по-стръмния склон. Мисленето е било преди това. В момента на писането писателят само внимава, страховито силно внимава да не направи грешна крачка, защото всяка грешна крачка може да означава смърт. А грешна крачка означава тая, която прави написаното фалшиво, неотговарящо на извънредно взискателната, хищна и безкомпромисна съвест на твореца! Всяка лъжлива, фалшива, глупава, безсмислена или още повече – банална и пошла (в смисъл на обичайна, нормална, тривиална, празна) мисъл, идея, дума – означават смърт на творчеството! След тая смърт идва кроткото и тъпо занаятчийство. Което в наше време, за мой ужас, наричат „добро писане” или „добра литература”! Но това не е в никакъв случай добра литература, това е просто едно добро познаване на масовия вкус, едно ловко редене на думи, едно жонглиране с клишета, които – защото са предъвквани много – звучат като някакви премъдрости. Това тъй наречено в наше време „добро писане”е най-банално занаятчийство. Писателят не е ученик, че да пише добре. Той е самотен вълк, герой и мъченик на истината и жрец с нечувани прозрения, които – дори и да са най-неприемливите и неразбираемите – си искат своето – и ако не бъдат изказани и то – по най-верния, задълбочен, безкомпромисен начин – творецът е мъртъв и остава баналистът, рутинираният калфа.
Та, който прочете внимателно това, което казвам по-горе – ще разбере и за какво разказва Разкажи ми. Разказва за един писател, който разказва на една млада писателка как е станал писател и какво е това да си писател. И да си човек, общо взето. Робърт Фрост е казал нещо такова: Да кажеш, че си поет е нескромно, все едно да кажеш, че си добър човек.
Но аз, въпреки че харесвам много Фрост, смятам, че времената вече са такива, че можем да заобиколим тая фалшива скромност на пуританството, която го е карала да каже тия думи… и не само да казваме, когато сме поети, че сме поети…Но и да обосноваваме – защо сме поети. И да обясняваме какви сме като поети. И какво е това нещо Писането, какво е това нещо Поезията, какво е това да си писател…Защото това да си писател– както и това, да си добър човек – е всъщност едно и също и означава да си осъзнат човек! Или по-точно – непрекъснато и упорито работещ върху осъзнаването си.

2. Ако „Разкажи ми“ себеанализира „разказването“ чрез живота ти извън книгите, как му влияе този в социалните мрежи? Влияе ли му изобщо?

Калин Терзийски: О да, всъщност една от основните идеи, появяващи се многократно по различни начини и поводи в Разкажи ми е идеята, че всичко зависи от всичко и всичко повлиява на всичко. Моят живот е повлиян от въстанието на тамилите в Цейлон, също както и от социалните мрежи. Както и от изригването на вулканите по света, от химическия състав на водата която пия и която пият познатите ми, както и от  симфоничната музика, която някой непознат парагвайски композитор в този момент създава. Но от много от нещата аз съм повлиян съвсем, съвсем малко, а и не осъзнавам (поне не и в момента) че съм повлиян. Никой примерно не си дава сметка, че една светкавица, паднала в щата Айдахо и скъсала далекопровод, по някакъв начин повлиява на живота му. Но тя повлиява. И ако огромен екип от учени се захване – ще проследи и причинно следствената връзка, чрез която е станало това повлияване. Та така де – това беше нещо като шега-напомняне за страховитата взаимосвързаност в света. А иначе мога да кажа, че социалните мрежи определено ми влияят повече, отколкото да речем смогът паднал в Шанхай. Иначе – използвам фейсбук като своя медия. На пръв поглед – независима и свободна, или поне така ми е приятно да си мисля. Като трибуна, от която мога да извикам или да прошепна своите послания. Или просто понякога да кихна пред публика.

3. Кой очакваш да прочете „Разкажи ми“? Писатели дали ще поискат?

Калин Терзийски: Очаквам Разкажи ми да бъде прочетена от възможно най-много хора. И възможно най-умните и мислещите сред тия много хора да я разберат и да усетят заряда и…Да се вдъхновят от изследователския й плам, да се заразят от неистовото желание на героя – желанието му за проникване в собствените глъбини и за разрушаване на собствените предразсъдъци.
А за писателите – не знам.

4. Моите читатели са пръснати из целия свят. Разкажи им как да намерят книжката ти?

Калин Терзийски: Книгата Разкажи ми се продава отлайн – и в книжен вариант, и в електронен вариант – тя е издадена от хубавото издателство за българска литература Лексикон и може да бъде поръчана от всяка точка на света.

От Аликанте: успех на „Разкажи ми“ 🙂

 

You may also like...