Да научиш още един език означава ли, че си се научил да се разбираш с хората?

“Córdoba.
Lejana y sola.

Jaca negra, luna grande,
y aceitunas en mi alforja.
Aunque sepa los caminos
yo nunca llegaré a Córdoba.

Por el llano, por el viento,
jaca negra, luna roja.
La muerte me está mirando
desde las torres de Córdoba.

¡Ay qué camino tan largo!
¡Ay mi jaca valerosa!
¡Ay que la muerte me espera,
antes de llegar a Córdoba!

Córdoba.
Lejana y sola.”

Това е една от първите ми срещи с испанския език. Стихотворението на Лорка бях получила в писмо от баща ми заедно с превода му още първите месеци след като замина да работи в Куба. Помня, че го бях научила наизуст. Толкова. С един разговорник и с учебниците, по които той беше учил езика, се запознавах непосредствено преди да му гостувам две лета. Бях ученичка и така и не се отпуснах да упражнявам наученото в разговор с колегите и приятелите му, макар че всички бяха изключително дружелюбни. Помня, че без да знам езика им, ги разбирах отлично.

Върнах се към уроците по испански случайно преди 3 години. В пловдивската Скрипта учителка ми беше красивата Мария – приличаше на испанка, имаше произношението на испанка и отново като испанка ме караше да се чувствам спокойно, дори и когато греша. Впрочем, това последното го разбрах едва когато дойдох в Испания.

Тук, със завършено А1 и с нагласата, че мога да продължа сама по учебниците за следващото ниво, се залъгвах няколко месеца. Усещането обаче, че трупам думи и граматика, но когато се опитам да говоря, не знам как да ги използвам, в началото на лятото ме накара да потърся уроци. И започнах. Proyecto Español e идеалното място за всеки чужденец. Ще ви разкажа:

Школата в Аликанте посреща хора от всякакви националности и формира групите според знанията, с които всеки пристига. Можеш да започнеш от абсолютната 0, но и от нивото, до което тестът, който попълваш в началото, показва, че си стигнал. Стартът на А2 ме срещна с първата ми група в Proyecto Español, в която трупахме “практика“ с глаголните времена „ученици“ от България, Холандия и Германия.

Вероятно само две от курсистките бяха по-малки от Мар – учителката ни, чието име значеше „море“. А изводът още от първия ден в школата беше, че докато не чуеш „бида“ и „бибес“ с ушите си, колкото и да знаеш, че „v” испанците произнасят понякога не межу „в“ и „б“, а чисто и просто само „б“, няма как да си сигурен, че веднага ще разбереш въпроса: „Донде бибес“? (къде живееш)?

Следващата седмица попаднах в група с младежи от Германия, Саудитска Арабия и Украйна, както и с първата руса корейка, която някога бях виждала. Испанският ни напредваше с емоцията да споделяме впечатленията си от празниците, с които неизменно Аликанте живее през юни. И понеже испанците не са се отказали ни на йота от женския род в думи като „учител“ – „el profesor” (ударението е върху О-то), ще ви кажа, че Елвира, нашата „професора“, се оказа истинска енциклопедия за получаване на информация кога и откъде в няколкодневната кулминация на Hogueras de San Juan можеш да се снабдиш гратис и с ветрило, и с шапка, пък и с освежаващия Anis – този легендарен спътник на аликантинци през лятото 🙂

Групата, с която за първи път останах повече от седмица, ме постави на една маса с цяла великолепна седморка от руски младежи, китайка и японец. Две съвсем различни като маниер prosfesoras ни водеха напред в знанията за езика и тънкостите на употребата му в седмиците, които прекарах с тях. За първата бях останала с убеждение, че се казва Milagro чудо – вероятно заради начина, по който усмивката преобразяваше за секунди иначе сериозното й лице. Не знам дали се разочаровах, когато научих истинското й име Марихел. Но знам, че за мен ще си остане истинско чудо как ми върна усещането, че мога да бъда отличничка в клас 🙂

Ако някой отговаряше на името си отлично, това със сигурност обаче беше Патриcия, моята трета profesora. В нея всичко– вид, поведение, преподаване – създаваше респект. Но той не отблъскваше, а напротив – будеше любопитството ни да разберем какви мисли се крият и зад нейната интелектуална усмивка, докато се мъчим да отговорим с верните думи на въпросите от учебното съдържание: какво ви дразни, какво ви натъжава, с какво се гордеете… И докато откривах с интерес как мислят „съучениците ми“ – всички на възраст близка до тази на децата ми – аз все по-малко започнах да се притеснявам дали бъркам граматически, когато говоря, или не.

Завърших с преподавателка, излязла като от детско филмче. Сигурна съм, че крехката и кокетна Лаура от Елче може да изиграе блестящо Малечка. Но и в ролята си на учителка се справи отлично, превеждайки ни като през приключение и през граматиката за финала на B 1. Така всички в групата – аз, японецът, двете китайки, французинът, полякините, словакът и унгарката – нито веднъж не се почувствахме чужди в този шарен юлски испански сюжет.

В който без значение кой откъде идваше и за колко време щеше да остане, всички имахме една цел – да общуваме. И го правехме – в началото на всички възможни езици, които знаехме. Към края – почти само на испански – езикът, който ни беше събрал от всички краища на света в един общ момент в тази точица на света с името Аликанте.
Благодаря на Proyecto español!

Ще продължа да надграждам сама наученото дотук, защото най-истинският учител е живата практика. Но знам, че ако имам нужда, ще ги потърся отново. Защото освен следващото ниво, при тях ще получа нова доза от онази сигурност, която в ерата на комуникациите, всеки иначе трябва да научи, че я има. А тя е в простичкото осъзнаване, че не е важно колко езика владееш, за да можеш да общуваш. Важно е дали имаш желание за това. Така че – щом сме хора, които искат да се разберат, знам – ще намерим думите 🙂

А Лорка? Томчето с първите му песни е книгата до възглавницата ми и в момента. Подари ми я Юли през май. Все още чета стиховете, ровейки в речника. Все още, ровейки в речника, чета и собствените си стихове, преведени на испански от великолепната поетеса Виолета Бончева. Но все повече вярвам, че ще дойде ден, в който сама ще мога да пиша и на този прекрасен език… Нали така още повече хора ще могат да ме разбират…

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *