За новата бразда на 24 май и смисълът

Тъкмо се бях зарадвала, че макар и единствен, 24 май остана българският празник, който не разделя хората у нас на два смъртоносно враждуващи лагера, а ги обединява. Но Pod igoto се появи на книжния пазар и удари браздата и в днешния ден. От едната страна издателите заобясняваха замисъла си, който трябвало да откаже използващите „шльокавица“ от нея. От другата страна се изправиха хора, за които езикът е свещен, литературата – също – и всяко посегателство, особено върху класиката, каквато е Вазовият роман, е кощунство. Появиха се крайни мнения и от двете страни на браздата, защото както се знае – у нас екстремизмът се подхранва чрез лепенето на етикет за патриотизъм. И отново, като във всички останали случаи, когато хората в България осъмваха разделени, дебатът се измести. Той вече не е за СМИСЪЛА, който носи празникът на буквите. Нито за посланието, което искаме да дадем на децата ни. А е срещу начина, по който някои го правят.

Няма да взема нито една от страните в този дебат, защото за мен той не е важният. Издателите, мисля си, биха постигнали своята цел само с видеото, което са направили по темата и което ги радва с хиляди зрители.

Нито ще защитя пламенно другите – защото буквите не са паметник, на когото се кланяме единствено на 24 май. С тях се изписват думите, чрез които живеем. Във времето от азбуката ни са отпадали букви, сменяли са се правописни правила… а историята ни са продължавали да я пишат тези, за които е важен смисълът!

Ще ми се повече да мислим за следите, които оставяме с думите си всеки ден. У хората, които нараняваме У други, които неглижираме. У трети, които не успяваме да разберем. И да избираме внимателно такива, с които наистина можем да насърчим някого. Да покажем на друг, че има смисъл да се развива. Да дадем надежда на трети. Да успоким четвърти…

Та… нека обичаме думите – с тях наистина можем да изграждаме по-добър свят. Защото той започва от отношението между самите нас – от буквите, с които изписваме имената си и името на България, независимо къде живеем. Но продължава с делата, които стоят зад тях.  

Честит празник!

Съвсем скоро F2F TV ще се превърне в личен дневник! Защото е време след 8 години, в които изгради физиономия и характер, да започне да се еманципира от детството си. И да заживее в своето юношество 🙂 Като мен – едно момиче на 48, което тепърва учи нов език в нова държава. Но продължава да пише книги на български и да разказва истории за българи по света.

Очаквайте новото лице на F2F TV – защото зрелостта е новата младост!

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *