Институциите с оценка 3,20 по грижата за децата

Средният годишен успех в „Бележник 2017“ на Национална мрежа за децата (НМД) е Среден 3.20 – точно толкова, колкото беше оценката на българските институции по темата за децата и преди 2 години. Бележник се изготвя за шеста поредна година. Този път е използван нов подход за въвличането на деца, млади хора и възрастни в изработването му. За първи път – освен експертния доклад – е подготвено и специално издание, в което се търси как децата, родителите и професионалистите оценяват държавата. Текстът отразява консултации и проведени фокус групи с близо 900 деца, млади хора, родители и професионалисти и показва как те усещат в реалния си живот държавните политики и ангажименти към самите тях и какво ги вълнува и притеснява най-много.
И тази година, както и миналата, най-високата оценка е в област „Здравеопазване“ – Добър 3.64 (със 6 стотни повече от миналата година). Най-високо оценената подобласт е „Детска смъртност“, следвана от „Болнична и доболнична помощ“ съответно с Добър 4.36 и 3.71. Възходящите оценки се дължат основно на резултатите по отношение намаляване на детската смъртност и усилията за приоритизиране на майчиното и детското здраве.

Следващата най-висока оценка през 2017 г. е в област „Образование“ със средна оценка 3.44, почти идентична с миналогодишната – 3.45. Наблюдава се увеличение на оценките в областта на училищното образование и на ангажиментите, свързани с приобщаващото образование. В същото време се отчита
понижение в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, което се дължи на застоя и липсата на визия за дългосрочно разрешаване на предизвикателствата на национално ниво в сферата на грижите за децата от 0 до 7 г. и обхващането им в яслите и детските градини.

Област „Правосъдие“ получава оценка Среден 3.05 (спад от 40 стотни спрямо миналата година). Реформата на системата за детско правосъдие все още не е факт, въпреки че през 2016 г. Министерството на правосъдието изработи проект на закон, който да замени остарялото законодателство в областта. Промените все още не срещат одобрението на всички заинтересовани институции и не са стигнали до обсъждане в Народното събрание, но представлява значителна крачка напред, особено в сравнение с напредъка по въпроса през последните 5 г. В същото време, ситуацията в социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ) продължава да бъде изключително тревожна от гледна точка на качеството на живот на децата, настанени там.

Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка Среден 3.01 – почти идентична с тази за 2016 г. – среден 3.02. Въпреки заявения ангажимент от страна на държавата за подкрепа на родителите и гарантиране правото на детето на семейство чрез създаване на превантивни и алтернативни услуги за грижа за деца и закриване на специализираните институции, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.

Най-ниската оценка в „Бележник 2017“, както и в предишните години, е в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“ – Среден 2.86 (през миналата година бе 2.01). Най-ниско оценената подобласт е Недискриминация със Слаб 2.13. За пета поредна година не се отчита напредък по ангажимента за създаване на специално звено, което да разглежда случаи на дискриминация срещу деца; страната ни продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

„2016 г. не бе никак лека за развитието на политиките за деца в България и за въвеждането на по-добри гаранции за техните права“, коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата. „При отсъствие на редовно правителство през последните месеци от годината, се оказа трудно за институциите да продължат хода на реформите в ключови области като правосъдието за деца, а политическата воля за промяна, необходимостта от която отчитаме във всяко издание на „Бележник“, се оказа почти несъществуваща. Без воля за промяна е трудно да изградим дългосрочна визия за поставяне на детето в центъра на политиките и за постигане на устойчиви резултати в различните сектори“, допълни Богданов.

Тазгодишният „Бележник“ е специален и поради факта, че Национална мрежа за децата направи преглед и равносметка за развитието на политиките за децата и семействата, базирана на експертизата от петте издания на „Бележника“. По този начин се проследява кои от препоръките и неспазените ангажименти на държавата са взети предвид и дали е отбелязан реален напредък. Освен препоръките на българските експерти се взимат предвид и тези на Комитета на ООН за правата на детето, отправени към страната ни през юни 2016 г.

Национална мрежа за децата е обединение на 144 граждански организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна в четири основни области – Образование, Здравеопазване, Семейство и Правосъдие.

източник: НМД

You may also like...