Седмица в Аликанте
гост автор: Виктория Баева, VickyWeek
7-те дни в Аликанте ми подариха незабравими емоции и може би най-прекрасния рожден ден до сега!Първото нещо, което веднага отличава града с екзотика, са палмите. Палмите на фона на приличащите на пустиня скали – екзотична красота, по-скоро нетипична за Европа. Обаче си в Европа 🙂
По улиците се разминаваш с усмихнати испанци по зимни екипировки в 25 градуса и развеселени англичани по тениски – абе, пъстрота отвсякъде 🙂
И като говорим за пъстрота, няма как да не споделя няколко кадъра от най-стария квартал в Аликанте – Санта Круз. Атмосферата на “стария град”, който не е кой знае колко стар ;), напомня на Гърция със стъпаловидните си мънички улички и цветовете на всяка къща.
И ако Санта Круз е едно от по-високите места в града, то най-високото място в Аликанте се вижда от почти всякъде – крепостта Санта Барбара! Това е едно от онези спиращи дъха места – от задъхване при изкачването, страх от височината или от възторг по необятната гледка на 360 градуса… а може би и от всичко накуп 😉
От най-високото място се спускаме за 30 секунди със заглъхнали уши към плажа 🙂 Където ни чака Средиземноморския бряг и най-мекият и фин пясък, който някога съм виждала!
За съжаление нашето Черноморие само може да гледа с носталгия към широката и непокътната от човешка ръка плажна ивица в Аликанте…
Какво нарекох магическо в Аликанте, кое ме върна в детството ми и защо пътуването ми бе толкова емоционално – може да прочетете в блога ми VickyWeek, където цялата статия е изпъстрена със снимки в колорита на Средиземноморието 🙂
