Двете неделни училища в Аликанте – възможната България за децата, които растат там
Повечето от децата в двете неделни български училища в Аликанте първо проговарят испански. Вместо пред компютъра или с приятели, обаче, сутрините в събота учат историята, литературата и езика на родителите си. Дали българският правопис ще им трябва в живота е въпрос без ясен отговор. Факт е, че се стараят и да пишат правилно, и да говорят. Макар че испанският вече е сложил отпечатък върху акцента им. Отпечатък върху мсиленето им слагат и местните традиции. Карнавалът в Аликанте например – в края на февруари и началото на март – е време да се облекат в костюми на приказни герои и да се забавляват. Но се оказва, че не е повод да забравят българската Баба Марта. А какво значат цветовете – и в мартеничката, и в българското знаме – може да се научи и с песен.
Измисляме форми, които да привлекат децата в клас, иначе ще ги изгубим, признава Петя Ценова от Асоциация „Духът на България“, която е в основата на Неделно българско училище (НБУ) „Слово“. Създадено е преди 2 години и в него учат 41 българчета от Аликанте и Елче.
5 години преди това, през 2010-та, Асоциация “Прогресо Алакант” създава и първото Неделно българско училище в Аликанте „Васил Левски“. В основната база в Аликанте и в двата му филиала – в Елче и Торевиеха – откакто съществува, учениците му са 119 на година. Тук е нашата България, признава директорката му Любов Атанасова. Оказва се, че има деца, които тук проговорят български почти от нулата. И други, които се учат да пишат на кирилица години след техните връстници в България. Като Елена – макар на 19 и завършила средното си образование в Испания, в НБУ „Васил Левски“ още е петокласничка.
Така децата и от двете родни училища в Аликанте – без значение на каква възраст са – се учат да правят планове или да мечтаят не само на испански. И ако с мечтите и желанията си обхващат целия свят, когато ги питаш за България, в повечето случаи те я свързват с баба и дядо.
А баба и дядо със сигурност знаят песента за капитан Петко Войвода. И защо българите, макар и зад граница, си я припомнят на 3 март.
камера: Юлиан Георгиев
