Как да оцелееш като кандидат-депутат или наръчник за поведение на нови лица в листите

Ако за първи път попадаш в кампания за избори като кандидат-депутат, значи, че или все още си силно романтично настроен към възможностите за промяна в България, или че чувството ти за самосъхранение се е оказало много по-слабо от суетата да попаднеш в листа. Разбира се, може да има и други причини. Каквито и да са – обаче – анализът ще е полезен само за теб и то след месеца, в който кампанията приключи. За нея трябва да знаеш, че ще прилича на нещо като алтернативен туризъм: може да обиколиш места, за които не си и помислял, че съществуват. Ще се срещаш с хора, които иначе може и да не си забелязвал. Ще е изтощително, но бързо ще схванеш, че непознатите за теб те възприемат като масовка точно толкова, колкото и ти тях. Със съзнанието, че този един месец кампания може да те промени за цял живот, сме готови да ти предложим скромен наръчник на тема: Как да оцелееш като кандидат-депутат? Той не е за теб, ако си от романтичните кандидат-депутати. Съветите, ако си от другите:

Научи се да гледаш строго, но справедливо.

Тренирай усърдно сутрин и вечер пред огледало усмивката, галантността и лексиката на робота от филма Passengers.

Не забравяй да хвалиш партийния лидер. За лидера на коалицията внимавай, защото не е ясно колко време след изборите коалиционните партньори ще станат смъртни врагове.

В никакъв случай не излизай от стила на целoфаненото говорене. Какво е това ли? Опаковаш „нищонезначещи“ фрази в други „нищонезначещи“ фрази и получаваш словесен продукт, след чиято консумация никой не помни какво е приел. Просто защото съдържание липсва.

Не забравяй да сложиш в гардероба си поне един нов костюм. Може да е единственото реално нещо, което ще ти остане след кампанията.

Същото е с прическата – фризьор преди снимките за плакати е неизбежен. Ако искаш и комшиите ти да те познаят, обаче, не избирай нищо драстично различно като стил от това, което носиш всекидневно.

Не пропускай да се сдобиеш с плакат за личен архив – поне поколенията след теб да ти се порадват!

Към журналистите може да се отнасяш като към неизбежно зло. Ако ги държиш на дистанция, няма да разберат колко си умен. Защото някои от тях са.

Ако не си на избираемо място, никой няма да иска да те пита каквото и да било. Нито да ти взима интервюта, макар и платени. Примири се с това.

Ако някой се излъже да те пита за програмата за управление – все пак, прочети я предварително. Ако има такава. Ако не – научи това, което лидерът ти вече е казал.

„Не е на дневен ред“ е добър отговор за всичко, което не знаеш.

Накрая – ако имаш фейсбук и все още пишеш неща, различни от партийните, спирай. Иначе може да объркаш нещо. Или комшията да започне да те хейтва.

Да хейтва, да хейтва, колко да хейтва? Един месец е, като сън ще мине. И е време за заспиване. На теб като кандидат-депутат. На избирателите – като хора, на които им е писнало от такива като теб. А като се събудим всички…

Не е ясно.

Все пак, за теб партията ще измисли как да не си гладен. Та защо тогава да ти трябва чувство за самосъхранение?

You may also like...