144 години от обесването на Васил Левски

Това е последната песен на Христо Ботев. Предполага се, че е писана към края на 1875 година, две години след гибелта на Васил Левски. И една преди самият той да загине. Напечатана е в “Календар за 1876 година” под образа на Апостола. Стон за страната, чийто народ не е готов за героите си. Пред тях – поклон!

Обесването на Васил Левски

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

снимка от картина на художника Иван Поповски