Представят най-новото изследване на възрожденския сборник „Веда Словена“

Представяне на книгата „Веда Словена“ – 140 години по-късно“ на фолклориста, етнолог и антрополог проф. д-р Пламен Бочков организира на 1 декември Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Премиерата е с начален час 16:00 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректорана на висшето училище на ул. „Цар Асен“ №24. Творбата е най-новото изследване на възрожденската книга „Веда Словена“, която повече от 140 години привлича внимание на специалисти и обикновени читатели и представлява една от най-големите неразрешени загадки в българската културна история.

„Веда Словена“ е сборник в два тома на песенен фолклор от долината на Места и е съпоставим с други сборници от предосвобожденска България като „Народни песни на македонските българи“ на Стефан Веркович, сборниците на Кузман Шапкарев, Марко Цепенков и братя Миладинови. Точното заглавие на първия том е „Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан Веркович. Книга първа.“ Тази първа книга е издадена в Белград през 1874 г. Точното заглавие на втория том е „Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при Македоно-Родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга.“ Вторият том е издаден в Санкт-Петербург през 1881 г.

В България разполагаме с великолепното издание в две части на издателството на фондация „Отворено общество“ от 1997 г.

„Веда Словена“ е вероятно най-оспорваната книга на Българското Възраждане. Караниците по повод „Веда Словена“ не стихват. Сблъскват се академичният дискурс и пантеистичното въображение. Всъщност академичният спор около записваните от Иван Гологанов и публикувани от Стефан Веркович песни започва далеч преди издаването на първия том на „Веда Словена“ – още при обнародването на доклада на Веркович пред Първата всеруска етнографска изложба в Москва през 1867 г., посветен на песента за женитбата на Орфей, за която Веркович дори получава награда, а песента е обявена за научна сензация.

Страстите се нажежават, мненията са категорични, а аргументите, често повече ad personem, отколкото опрени на конкретен анализ. Намесват се политически конотации, идеологически дискурси, родолюбиви каузи и дори семейни дрязги, какъвто е случаят с баща и син Иречек. Първоначалната еуфория от научното откритие бързо е заменена от скепсиса на специалистите, платили цената на прибързаното одобрение в предишни случаи на мистификации с подправени фолклорни текстове.

veda-slovena-140-godini-po-kasno-kniga„Веда Словена“ – 140 години по-късно“ прави задълбочен анализ на песенните текстове от двата тома и търси смислова връзка между тях. Използвани са данни от кореспонденцията между Веркович, като издател, и Гологанов, като записвач на песните. Потърсена е аналогия с песенния и словесния фолклор от Западните Родопи и Пиринския край като контекст на записите от „Веда Словена“. Разгърната е хипотеза за ролята на песенните текстове, които погледнати заедно и отблизо, представят една локална идеология и културна практика, обърната към миналото, като основание за уникална идентичност и към семейството и рода, като опора на груповите ценности.

You may also like...