„Задочни репортажи за задочна България” от Георги Марков с ново издание

Сборник с едни от най-знаковите есета на видния български журналист, писател и дисидент Георги Марков излезе в ново издание. „Задочни репортажи за задочна България” (ИК „Сиела”) е в два тома и с оригиналното заглавие, което писателят предлага за своята поредица по Радио „Свободна Европа” през 1975 г. От българската редакция на радиото обаче решават да го съкратят и така текстовете зазвучават като Задочни репортажи за България. Първият том съдържа предговор от журналиста Димитър Кенаров, който обобщава: „Взети заедно, „Задочни репортажи за България“ създават един изключително проникновен, плътен и безкомпромисен социологически портрет на Народна република България от първите 25 години на съществуването ѝистинска енциклопедична панорама на тоталитарната действителност.

PrintМежду кориците на тази необикновена книга съжителстват министри и висши държавни служители, милиционери и агенти на Държавна сигурност, партийни секретари и директори на заводи, писатели, режисьори, актьори, студенти, обикновени работници, скитници и проститутки. Едва ли съществува нещо друго, писано през и за този период – публицистика, белетристика или история – което да притежава същата всеобхватност и достоверност.”

Художник на кориците на двата тома на „Задочни репортажи за задочна България” е Дамян Дамянов.

Емблематичният дисидент Георги Марков (1929–1978) е един от най-известните български журналисти, писатели и публицисти от втората половина на XX век. Театрален и филмов сценарист, роденият в София Марков е автор и на редица новели, пиеси, разкази, романи и есета, много от които забранявани от властимащите след 1945 г. Първата му литературна творба – разказът „Рекордьорът на уиски“, е публикувана във в-к „Народна младеж“ през 1951 г. Произведението, което прави Марков известен за широката общественост, идва 11 години по-късно: романът „Мъже” (1962), който печели наградата за най-добър роман на годината в България. „Победителите на Аякс”, „Портретът на моя двойник” и „Жените на Варшава” утвърждават Марков като един от най-талантливите български писатели от 60-те години.

Постепенно отношенията му с властта се влошават, част от произведенията му стават жертва на партийна цензура – отхвърлени и забранени са негови пиеси и романът „Покривът”. През 1969 г. Марков заминава на посещение при брат си Никола Марков в Италия, а скоро след това се установява в Лондон, където впоследствие започва работа като щатен сътрудник на Би Би Си. Сътрудничи също на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа”, а творчеството му е високо ценено на Острова. През 1974 г. на лондонска сцена се играе неговата пиеса Да се провреш под дъгата, а в Единбург, на Международния театрален фестивал, написаната на английски пиеса Архангел Михаил печели първа награда.

Георги Марков издъхва на 11.IX.1978 г. в лондонската болница „Сейнт Джеймс”, след като няколко дена по-рано е ранен с отровна сачма в бедрото.

You may also like...