Двама българи – Керана Ангелова и Антон Баев – в световна поетична антология на испански език

Керана Ангелова и Антон Баев са българските поети, селектирани oт специално жури да делят поетично пространство в световната антология „Не на примирението“, чиято премиера е този четвъртък, 17 ноември, в испанския град Саламанка. Антологията е посветена на борбата с насилието над жени и съдържа творби на 135 поети от петте континента. Стиховете на Ангелова и Баев са в превод на поетесата Виолета Бончева. Тя ще бъде на представянето на антологията в Teatro de Liceo заедно с още 20 от поетите, включени в изданието. Инициативата за създаването му е на кметството на Саламанка и под координацията на испано-перуанския поет Алфредо Перес Аленкарт, преподавател в местния Университет.

F2F TV благодари на Антон Баев и Виолета Бончева, че предоставиха за нашите читатели неговото стихотворение в антологията „Ослепяването на Света Марина“ (EL DESLUMBRAMIENTO DE SANTA MARINA) – в оригинал и на испански език:

Ослепяването на Св. Марина
Писмо до Исмаил Кадаре

Радвай се, зрение на слепите…
Константин Преславски

Разхождах се из Дуръс, Исмаил.
Видях морето да се плиска
и къщите на всички богаташи – проснати
като чували с наркотик покрай брега…

А в кръчмата една албанка каза ми,
че всяка сутрин се разхожда
след теб по тротоара в Тирана,
докато ти умислен се запътваш
към сутрешното си кафе във „Юна”…

(Ще ти открия – тя е влюбена,
но няма да го разбереш, защото
писателите са далекогледи: виждат едрото,
а нямат сетива за дребното около себе си.)

Но искам, Исмаил, да ти разкажа
историята на Св. Марина в Сирия,
защото всяко влюбване е повече
от осъществената любов…

Ах, то е ослепяване по начини различни:
тибетският – притискане стомаха с камъни,
и византийският – с две игли нагорещени,
и римският – с внезапна светлина,
и европейският – с дълга тъмнина.

А в Кьорферманът пишеш и за местния
планински начин, който е изгаряне
с киселина, но има, Исмаил, и още
един – и може би е най-жесток –
чрез четене на книги в тъмното
(защото има ли различно четене?)…

Но да се върна при Марина в Антиохия –
в покрайнините на града: това е мястото
за истински красивите момичета
(като албанката в романите ти влюбена –
осъдил си я ти на ослепяване!)…

… Марина е 16-годишна, прокураторът пък
(ала това е без значение, защото Рим,
макар и срещу Дуръс, е без възраст:
каква ирония да се помислиш
за нещо повече от гол хамалин
в пристанището пъстро!) –

та като римлянин избрал естествено
тъмницата, защото после светлината
е гибелна, но – чудо! – раните от бича
изчезвали с появата на слънцето
и ослепяването не сработвало по начина,
описан в книги за мъчения
и в императорски едикти, бедният!

Историята е банална след това,
защото всяко влюбване е повече
от осъществената любов…

Не чуваш ли?
Марина мие бреговете в Дуръс,
целува твойте ходила по пясъка…

И аз се питам кой е слепият,
и как,
и от кого е ослепен…

Антон Баев. Даровете на света. София: Издателско ателие Аб, 2004

 

EL DESLUMBRAMIENTO DE SANTA MARINA
(Letra para Ismail Kadare)
Alégrate, la vista de los ciegos, Konstantin Preslavski

Me paseaba por Duras, Ismail.
Vi el mar como arrojaba agua
y las casas de todos los ricos,
tendidas como  costales de droga
a lo largo de la orilla…

En la cantina una albanesa me dijo
que cada mañana se paseaba detrás de ti
por la acera en Tirana
hasta la que tú te dirigías muy pensativo
a tu café de la mañana en “Ayunas”.

(Te confieso – ella está enamorada
pero tú jamás lo notarás
los escritores son tan previsibles:
siempre notan las cosas mayores
y no poseen sensibilidad para ver lo pequeño
a su alrededor.)

No quiero, Ismail, contarte
la historia de Santa Marina en Siria ,
porque enamorarse cada vez más
requiere esencialmente del amor.

Ah, es quitar la vista por modos diferentes:
de Tibet – llensr el estόmago de piedras
de Visantia – con dos agujas calientes
de Roma – con una luz inesperada
el modo europeo – con una larga oscuridad.
Pero en el libro de dos ciegos se describe
y un modo montañoso
que es  quema de ácido
pero  existe, Ismail, otro modo –
quizá el más cruel
por leyenda de un libro en lo oscuro
(Pero ¿hay una leyenda diferente?)

Que regresemos a María de Antioha
a los confines de la ciudad
aquí está el sitio de las muchachas más guapas
(Como la albanesa enamorada de tus novelas
pero condenada por ti  mismo
a vivir sin vista.)

Marina tiene 16 años y el fiscal
(pero no importa porque Roma
aunque sea en contra de Duras,
no tiene edad. ¡Qué ironía es pensar
que no eres más que un mozo de cuerda
en el puerto colorido!)

y como romano, había elegido
la cárcel oscura
porque después la luz se pone
desastrosamente
pero, ¡oh, milagro! –
las heridas, hechas por  la fusta, desaparecen
en el  mismo instante de la apariciόn del sol
y la pérdida de la luz no coincide con el modo
descrito en los libros de tortura
y en los papeles del Emperador

después de todo eso
porque, cada enamoramiento es más
que un amor realizado…

¿No escuchas?
Marina limpia las orillas de Duras,
besa tus plantas sobre la arena…

Y me pregunto:
¿quién es el ciego
y cόmo
y quién le arrebatό la luz?

Traducción de Violeta BONCHEVA

 

на снимката: Антон Баев

 

Може да харесате още...