Веселина Божилова или как един журналист плете фантазии :)

Тя е кореспондент на бгнес. И е многофункционален журналист – прави видео, фото, монтаж и писане. Наведнъж. Може го, вероятно защото се е учила и развивала в професията в единствената люпилня за телевизионни журналисти БНТ. Или просто защото е по-упорита от много от нас, които, признавам, прегоряхме към работата на терен след като медиите промениха дотолкова лицето си, че то вече стана почти едно и също, безизразно. Веселина Божилова. Малка като незабравка в полето от тръни на онази журналистика, която обичам и която ще остане в сърцето ми. Първият човек в БНТ Пловдив, от когото научих началните уроци  в професията. Храбрата „майка“ на всички „Майки срещу дрогата“, която не спира да бори моделът у нас, лепящ етикети „престъпник“ на жервти на наркотиците. И нежната плетачка… на фантазии. Днес ще Ви срещна с нея.

От дълго време виждам в социалната мрежа снимки на чанти и шалове, които сама е изплела. Винаги ме усмихват. Напомнят ми шареното време на моето детство, когато баба майстореше истински чудеса от прежда. Последният й пост – изпъстрен със слънца, овчици и цветя – най-после ме реши да й кажа, че искам да пиша за страстта й. Първоначално като че ли не повярва. Хора като нея не се бутат да са в светлините на всяка цена. И по-скоро – не от скромност, а от деликатност – не мислят, че правят нещо изключитено.

vesi-pletki10Но… нима не са изключителни тези, които успяват да създадат красота? Веси я създава с плетивата си.

„Научих се да плета по спешност на седем години, след като прочетох “ Дивите лебеди“ на Андерсен. Не е единственото ми умение, придобито покрай страстта ми към книгите, но тук наистина беше светкавично – отидох при майка ми и я накарах да ме научи да плета. Защото, мислех си разтревожено, ако някой ден имам седем братя и се наложи да им плета пуловери от коприва като Елиза, за да ги спася от магия, какво ще правя…“ – разказва Веси.

Няма спомен какво е изплела първо, допуска, че е било нещо за куклата на сестра й. „Плетях си и като ученичка, и като студентка, но по-скоро за да задоволя някакви свои идеи за моден пуловер или яке…По- късно плетях за децата пуловери с картинки. Пак беше една по-скоро позабравена нишка във времето, която обаче не се късаше. Истинската голяма плетачка е майка ми, която е в състояние да пресъздаде всякаква плетка, показана дори на размазана черно-бяла разпечатка от принтер.“

Признава, че модел трудно може да пресъздаде. Не може да разчита и схеми. Дарбата й за рисуване обаче й носи куп награди от изложби като дете. Не продължила в тази насока, защото решила, че няма да се занимава цял живот с глупости, още повече, че журналистиката сама я е намерила още като ученичка.

vesi-pletki5„Стана така, обаче, че рисуването също не ме остави – минах през какво ли не. Експериментирах с различни материали, докато се върна на плетенето като начин на изразяване. Допреди четири години можех да плета само на две куки. Колко молих майка ми да ме научи да плета на една, защото прецених, че този начин дава повече възможности точно в общата сфера между плетката и рисуването – тя вечно отбиваше номера с думите, че имам по-важна работа. Хубаво, едно лято взех една кука и едно кълбо и започнах да бода, да бода, да бода, докато сама се научих. Това ми трябваше – да усвоя инструмента. Другото вече е от Бога.“

Сигурна съм, че ако в момента седим една до друга, а не всяка срещу екара на компютъра си – ще видя, че се усмихва. Прави го леко на една страна, но и очите й се смеят. Продължава:

„Дали заради зодията ми Козирог, дали заради характера, но винаги задълбавам в нещата, които правя. И тук доста се потрудих, проучих, опознах. Предизвикателството ми е парола, мога ли аз- ключова фраза. Та vesi-pletki1така плета това, което в момента ми е най-трудно, опитвам се да го подобря, да стигна най- високите образци. Една цяла зима скоро плетох цветя – просто видях в сайта на една руска дизайнерка какви чудеса е направила. Станаха и моите. После дойдоха чантите. Пак по собствен модел, понякога дори не знам какво ще се получи. Горда съм, че продадох няколко чанти, една дори отиде в Париж, а за един от моделите ме потърси индонезийска дизайнерка да ме пита как съм я направила. Знам ли, като че ръцете ми сами я направиха.“

Освен творческото в плетенето, огромно удоволствие Веси разказва, че й доставя и самият процес. „Това си е чиста проба динамична медитация“ – дефинира. А аз любопитствам дали след тежък журналистически ден плете.

„Винаги. Това ми помага да се успокоя. Членувам в разни англоезични групи за плетачки, там има жени- детективи, лекарки в Спешни отделения, служителки в затвор. Очевидно не само на мен помага. Плетенето някак дисциплинира мислите и емоциите, успокоява, в комбинация с хубав филм или музика си е просто откъсване от света. А и целият процес около изработването на една чанта, например, е в състояние да те откъсне от мира сего – ето това е спасението на хобито. Макар че хвана ли се, не гледам на него точно като на развлечение.“

Подобни емоции мен самата ме нападнаха това лято, когато пожелах да науча да правя нещо с ръцете си. И се записах на курс по шапкарство. Някак си, Веси току що беше изплела моя отговор на въпроса „мога ли нещо различно, извън думите, да облека във форма“. И още – „не е ли единствената истина за света това, което създаваме, а не онова, което говорим?“. Връщам се към разговора ни. И го продължавам със следващия ред въпроси от плетката на материала за Веси.

Как изобщо се връзва с журналистиката плетенето? Какво би изплела, ако те помоля да опишеш с него живота днес – цветове, форма, тип плетка, тип предмет? Тя не се бави с отговорите.

vesi-pletki8„Ако трябва да “ изплета“ живота днес, ще е нещо плетено от скъсани стари прежди, тук таме с видлон и тел. Само че ролята на изкуството, в това число на плетенето, е да те спаси от подобна мисъл, ето защо колкото по-тъмен е животът, толкова по- шарени са ми плетките. Отдавна го установих това. Харесва ми да плета. Скоро издадох четвъртата си книга. Мога да плета на немски, английски и руски филми, защото разбирам и без да чета надписите. Това го казвам, защото плетенето се свързва често с баба на село, която плете чорапи. Малко от малко да реабилитирам хобито, което, както четох някъде, ще е най- търсеното постапокалиптично умение.“

Ами то верно оцеляваме в личните си апокалипсиси всеки ден. И ако днес не намерим как ще оживяваме в пост-времето им, кога наистина? А оживяването е свързано и с пари. Затова няма как да не питам къде могат да се намерят красотите, които изработва.

„Много се радвам, когато получа поръчка – макар и рядко, и това се е случвало. Повечето неща ги подарявам, чат-пат продавам нещо, но не ме бива в тая част. Та хубаво е, когато някой ми поръча нещо – както се случи веднъж: „Направи ми слънчево одеало за внучето ми, много го чакахме.“ Направих. Напоследък съм на тая тема, вдъхновена от бебето на племенницата ми. Плетенето, особено на одеало, е нещо специално – ти през цялото време мислиш за този, за когото е предназначено, мислиш с обич, с добри чувства, някак зареждаш нишката с добра енергия. Е, казах ти всичко. Сега чакам някой да поръча морско одеалце или лятно, или одеалце зоопарк…Каквото и да е предизвикателство, насреща съм“.

Прекрасна Веси! Ако бях фея на поръчките, веднага бих й заръчала: „Искам лятно одеалце с песъчинки и безбрежно море, за да се завивам в беззведните зимни вечери и да сънувам мечтите си, когато ми е най-тежко“.

Не съм. Но вярвам, без да съм участвала в конкурси за красота, че красотата, която създаваме, наистина ще спаси този свят.  Стига да пазим хората, които могат – всички по свой начин – да плетат фантазии… Вижте как и поръчайте!

You may also like...