И само цветята край паметника на Съединението в Пловдив ще заспят и ще се събудят заедно

Жълт и оранжев тагетис, гарниран с моравочервено ирезине, хвойна и котонеастър, оформят красивите цветни фигури около паметника на Съединението за празничния ден 6 септември. Денят, в който преди 131 години с една чета и едно знаме родолюбиви българи тръгват от пловдивското село Голямо Конаре, за да поправят онова, което наши и чужди политици и дипломати сгрешиха с Берлинския договор.

Днес ще има възстановки, речи, развети знамена наживо или в социалните мрежи, честитки. Ще има патос. Но дълбоко в себе си всички ще продължим да бъдем разединени. Заради дълбоката пропаст между нас и тези, на които 25 години вярвахме, че ако избираме, ще променят България. Заради края на танца ни с илюзиите, че все още имаме около какво да се обединим. Заради ръба, на който висим със страшна сила, докато се питаме да останем или да заминем далече. Заради омразата, която лепне по плещите ни, ако сме различни от тези, които я сеят.

И ако днес казваме „честит празник“ заради почитта към онези, които през 1885-та не попитаха чужденците дали да съединят разединена България, може би е редно да признаем в делниците след Съединението как разпознаваме националния ни интерес.

Тази вечер в Пловдив, в който Съединението се случва преди 131 години, под фигурата, която изобразява обединена България, ще застанат, поне докато е тържеството, рамо до рамо държавници, политици, местна власт. Протоколът на вечерта ще подреди едни след други строя на военните, речите, венците, илюминациите. Коктейлът за празника на Пловдив ще събере близо до масите хора, които иначе не се понасят.

И само цветята край изкъпания за 6 септември паметник ще заспят и ще се събудят заедно.

Честито историческо Съединение, разединени българи!

 

You may also like...