Горещи латиноритми, носталгия по бунтарството и приказка на флейта и с китара – Есенният салон на изкуствата обещава още емоции

гост автор: Виктория Баева, VickyWeek

На 2-ри септември стратира ежегодният Есенен салон на изкуствата в Пловдив с концерта на Gipsy 4 Ever в Античния театър. Амелия Гешева откри културния форум с няколко думи от името на кмета Иван Тотев. А малко след това на вековната сцена се появи латино групата!

Новият проект на Gipsy Kings успя да сгрее сърцата на пловдивката публика с южни ритми. Латиноамериканците накараха феновете си да се изправят и да потанцуват, въпреки стръмните стълби на Антиката. 2-часовата фиеста се превърна във вечер, през която някои дори успяха да потанцуват латино пред сцената 🙂

Любимите песни на няколко поколения като Bamboleo и Volare бяха повод да си потананикаш, макар да знаеш само припева! Така началото на Есенния салон на изкуствата успя да създаде топла атмосфера, която се надявам да се запази по време на целия фестивал.

След лятото, празно откъм културни събития, през септември човек може сериозно да се чуди на кое събитие да отиде, защото културният календар на Пловдив прелива!

На 3-ти септември Иън Андерсън се срещна с пловдивските медии преди концерта си вечерта в Античния театър. С нетипично за България чувство за хумор музикантът разказа за своите планове – да не умира през следващите 12 месеца, например – както и за предстоящите си проекти, касаещи музиката. Все пак, не пропусна да пофлиртува със смъртта като предположи, че може би някой ден ще завърши, вързан за система с морфин в някоя болница. Макар и черен хумор, британецът се закачи и с преизборната кампания в САЩ, както и с лайфстайла на колегата му Боно от U2. И като за финал Андерсън се обърна към мен с комплимент и с предложение да му задам въпрос. Провокацията му ме накара да го върна към нещо, което спомена. Попитах го дали неговите котки някога са го вдъхновявали за песен и очевидно уцелих ако не в десетката, близо до нея 😉 Оказа се, че котките са музи в основата на няколко песни на Jethro Tull и дори една от тях  е  на корицата на един от албумите им.

Преди да чуя концерта му, се отбих в Баня Старинна за откриването на ретроспективната изложба на група Ръб.

Експозицията на съвременно изкуство от преди повече от 25 години представя живота такъв, какъвто е бил тогава, когато мен все още ме е нямало. Дръзки експонати за времето си, които намират отражение в спомените на мнозина днес, и една носталгия към бунтарския дух на 90-те – това напомня Музеят Ръб.

Малко по-късно от другата страна на Стария град се емблематичният Иън Андерсън, за когото вече можех да кажа, че съм срещнала наживо и дори поговорила с него, напълни Античния театър. Британцът изпълни хитовете на Jethro Tull от последните близо 50 години.

Музиката на бандата не е от най-лесните за слушане, те имат специфично звучене, което прилича на разказване на приказка, в която флейтата и китарата са главните герои, а гласът на Андерсън оплита всичко в едно цяло.

Заклетите фенове на Jethro Tull си личаха от разстояние – лицата им излъчваха толкова много емоции още с появата на легендата в прогрока… А 2-часовото представление остана незабравимо и за тези, които за първи път ги слушахме наживо!

Стартът на Есенния салон на изкуствата беше страхотен. Следете най-интересното през септември с мен тук и във Vicky Week 🙂

снимки: Арсен Николов