Калоян Атанасов в екип с още двама свои приятели спечели студентски Оскар за филма “The Wishgranter”

Той е едва на 22 години и вече има в портфолиото си най-високия приз: Студентска Награда от Академията за Филмово Изкуство в САЩ, наричана още студентски Оскар. Пловдивчанинът Калоян Атанасов я печели в екип със своите приятели и състуденти в Ringling College of Art and Design (Сарасота, Флорида) Еко У. и Джон МакДоналд. 5 минутният им анимационен филм ““The Wishgranter” (“Изпълнителят на желания”) печели отличието в състезание с още 6 номинации. “Да видиш студентския филм на детето си – абсолютно първият филм в живота му! – да се мъдри в списъка на победителите на сайта Oscars.org е невероятно усещане за един родител”, сподели от Колорадо Спрингс за читателите ми майката на Калоян Таня Атанасова.

“The Wishgranter” е дипломната работа на тримата приятели, завършили този май специалността „Комютърна Анимация“ в престижния колеж по изкуствата в Сарасота. Работят го цяла година денонощно, кръщавайки екипа си Team Chalkdust (Тебеширен прах). И ако в него разказват вълнуваща история за това какво се случва, когато си пожелаем нещо и хвърлим монета във фонтан и кой осъществява нашето желание, Таня Атанасова се съгласи да сподели пред F2F TV пътя на реализираната мечта на Калоян да рисува филми. Тя се ражда в Пловдив, когато той е на 2 години, укрепва пак под тепетата – с двама коренно противоположни като отношение към нея учители до 4 клас, а след това, вече в Америка, се разлиства и дава плодове. Ето разказът на Таня Атанасова:“Калоян oбожаваше анимационните филми от много малък – още в проходилката си можеше с часове да гледа филмите за Аладин и Маугли. Когато беше на около 2 години и му подариха полицейска кола, той каза че когато порастне, няма да стане полицай, а ще „рисува филмчета“ . Дълго се шегувахме у дома, че тази мечта ще си отиде и ще дойде друга, защото няма как да подмине мечтите за полицай, пожарникар или космонавт – но не, той никога не промени желанието си един ден да бъде художник-аниматор и спокойно и методично изграждаше уменията си, които да го доведат до заветната цел.

Започна да рисува малко след втората си година. На четири години – още в детската градина „Малкият Принц“ – рисунките му изглеждаха удивително сполучливи, а на шест вече гореше от желание да рисува с учител и започна да посещава пловдивска детска школа по рисуване.

От първи клас до заминаването си за САЩ след четвърти клас Калоян беше неотменна част от извънкласната школа по изкуствата на известния пловдивски художник-преподавател Ахмед Чаушев в Дома за детско творчество в Стария Град. Ахмед е уникален педагог, с невероятна дарба да види умението във всеки един ученик и умело да го напътства, учи, критикува, и вдъхновява…. Калоян не пропусна нито урок при Ахмед – за Калоян той беше като божество, което го води за ръка в наговия път в изкуството.

Ахмед видя много рано талант у Калоян, но никога не му позволи да разчита само на това – изискваше сериозно отношение и системна работа, рисуване до постигане на добър резултат, като в същото време пораждаше все по-голям интерес у него към изкуството.

Пълна противоположност на невероятния Ахмед се оказа класната на Калоян в началното училище. Тази дама пред пенсия имаше предварително негативно отношение към всички други деца освен тези с родители-бизнесмени. Не спря да води разговори, които се въртят все около темата за парите и да намеква колко учителите имат нужда от повече пари, за да бъдат по-полезни. Ние така и не откликнахме на темата за рушвета, което породи специална непоносимост от нейна страна към Калоян. И никаква наша намеса не успя да изглади или промени това нейно отношение, което на моменти избиваше на садизъм.

Тя упорито не спря да му говори, а често и на нас като родители, как „нищо няма да стане от Калоян“, как „художник къща не храни“ и как той ще се превърне в поредния нехранимайко и пройдоха с претеции на художник. Методично го убеждаваше, че никога няма да се занимава с кино, нито да създава анимационни филми, защото това не е лесна робота и той лети в облаците, и такива заветни мечти в реалния живот не се сбъдват. Всички художници за нея бяха пълни непрокопсаници, които някой все ще мъкне на гърба си,понеже те не са годни да направят нищо ценностно в живота си.

Тя нито веднъж не склони да окачи в класната стая или в училищния коридор негова рисунка или награда от конкурс за рисунки. Винаги коментираше, че е спечелил конкурса с връзки. А той настойчиво продължаваше да се държи крайно почтително с нея и упорито продължаваше да й носи своите награди. Не спря да вярва, че един ден ще я спечели и ще й докаже, че е свестен човек. Е, не можа – до края на 4-ти клас тази учителка не спря с пренебрежителното и обидното си отношение към него, а той не пожела никога сам да каже обидна дума за госпожата си. След първия ни разговор на висок тон с нея Калоян твърдо заяви, че този проблем е негов, а не наш и той ще се пребори с него според своите разбирания и своите сили. Той твърдо остана в същия клас заради приятелите си и причини на себе си и на нас четири години неприятни преживявания, като отказа да бъде изместен в друго училище.

Тази неприятна дам, въпреки упоритата си злост, не можа да го откаже от мечтите му. Отказа го от обичта му към родното училище, но той изгради ясно разграничение между мелачката на българското училищно образование и вдъхновяващата среда на различните извънкласни школи. Така изглеждат лошите учители, които вместо да градят обич и мотивация у децата, мачкат доброто и качественото в тях, и ги лишават от добър спомен от детството им.

След тази здрава закалка в началното училище, Калоян порастна невероятно мотивиран и обръгнал срещу всякакъв вид агресия и когато след 4-ти клас замина за САЩ оцени по достойнство, че училищното образование има и своите много добри страни. Откри, че в Колорадо може да мечтае и да работи за постигане на целите си, като в същото време е ценен и уважаван заради своите качествата. Той израстна пълноценен ученик, който постигна много високи академични резултати. Така Калоян просто намери своето място и никога повече не пожела да погледне назад – нито с негативен спомен за лошото, нито с носталия за хубавото. Просто прекрачи в настоящето си и избра да остане в него.

Град Колорадо Спрингс, Колорадо, както и целият щат, е едно изключително красиво място с невероятна природа, известна с прекрасните си курорти, дружелюбни хора и високо ниво на образованието – училищно и университетско. В Колорадо Спрингс се намират Военно-въздушната Академия на САЩ, централното командване на противоракетната и въздушна отбрана на Северна Америка (NORAD), както и Олимпийския тренировъчен център на САЩ. Градът е разположен високо в Скалистите планини, на надморската височина на Седемте рилски езера – така че, ако спортистите могат да постигнат рекорди на тази височина, усопехите им на следващата олимпиада са сигурни.

За Калоян годините в прогимназията и гимназията тук бяха спокойни и съзидателни. Всичките му учители се отнасяха с огромна обич и уважение към него и с повечето от тях той остана приятел и до днес. Когато разказахме на една от учителките му, която му преподаваше три години в прогимназията, за душевните му битки с българската му учителка от началното училище, жената се разплака и не можеше да повярва, че говорим за същия този Калоян, който тя считаше за стълб сред съученици и учители в нейното училище. Тази жена и до днес е сред неговите верни фенове и приятели, не само на Фейсбук, но и в реалния живот. Същото бе беше и отношението към него в гимназията – една част от учителите му идваха да ни прегърнат, като отидем на родителска среща, все едно сме добри приятели, благодарни, че сме възпитали такъв млад човек, който те бяха щастливи да имат за свой ученик. И до ден днешен, тези негови учители с уважение и обич коментират всяка новина за Калоян, и му се радват като на свое дете.

Един пример: учителят му по европейска история в 10-ти клас номинира Калоян за една прекрасна програма в Колорадо Спрингс – “Mayor’s 100”. Програмата избира сто ученика от града, номинирани от самите си гимназиални учители. Тези ученици са или преживели сериозни обрати в живота си (война, болест, емиграция в далечна страна, загуба на близки), или са постигнали сериозни добри резулатати в областта на музиката и изкуствата за слава на училищата си. Калоян беше избран за един от тези 100 ученика по време на своя 11-ти клас. Тази група ученици се занимаваха в продължение на година с общественополезен труд в полза на хората от града ни и Калоян беше горд и щастлив да бъде част от тази група.

Същият този учител по история по-късно стана директор на гимназия в друг град, но запази приятелството си с Калоян години напред и беше един от първите дарители на средства за композитор и тон-режисьор на музиката за филма The Wishgranter. Неговото име стои в титрите след края на филма сред имената на хората, помогнали филма да стане реалност.

През 2012 г. след кандидатстване в десет елитни колежа по изкуствата колежа Калоян беше приет навсякъде и получи сериозни предложения за стипендии от всичките колежи, включително и президентски стипендии. Той избра да учи в колежа на мечтите си – Ringling College of Art and Design в Сарасота, Флорида, който се счита за най-добрия колеж по триизмерна анимация в САЩ и чиито студенти са почти ежегодно сред спечелилите студентски Оскар за анимация от Академията за Филмово Изкуство.

Ние с Жоро като родители сме невероятно горди с успеха на Калоян и двамата му прители, Еко и Джон – филмът им е наистина много хубав, но честно, не сме очаквали да получи студентски оскар от Студентските Награди на Академията за Филмово Изкуство.”

От мен – честито на Калоян и приятелите му престижната награда и им пожелава нови успехи в анимацията. А на всички, които прочетоха историята на неговата мечта, ще кажа: изпълнителят на желанията е вътре във всеки един от нас, стига да искаме да се вслушаме в гласа му и да имаме смелост да го последваме!

Ето така, като във филма на Кало, Еко и Джон – приятно гледане 🙂

снимка:  © Vanessa McDonald 2016;  отляво надясно: Калоян Атанасов, Еко У, и Джон Макдоналд

 

 

Може да харесате още...