Спасителни археологически разкопки в местността Черковищата и на Бузово кале

Спасителните археологически дейности обхващат късноантичната църква в местността Черковищата и късноантичната и средновековна крепост Бузово кале до село Бузовград. Те ще продължат до края на юни под ръководството на  гл.ас. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН. Членове на екипа са докторантите по антична археология Пламен Дойчев от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Калин Чакъров от Исторически музей – Павликени. Разкопките ще бъдат осъществени с финансиране от Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Основната задача на екипа е частично да проучи двата антични паметника, които през годините са били обект на сериозни иманярски грабежи.Планинският терен и горската местност наложиха забавяне на проучването заради необходимостта от първоначално почистване.  След направения оглед археологическият екип е решил да се съсредоточи основно върху изучаването на християнския храм. Той е пострадал в по-голяма степен от иманярски набези, но позволява да бъде цялостно изследван и впоследствие – експониран.

Според гл.ас. д-р Деян Рабовянов, дори първоначалните наблюдения свидетелстват за сграда с много представителен градеж. Размерите на древната религиозна постройка са 20 м. дължина при 9 м. ширина. От външната страна черквата е била цялостно измазана с розовееща хоросанова мазилка, която е запазена. Светлината в античната обител е прониквала в миналото през множество стъклени прозорци.

krepostna stena2Другият обект на разкопките – крепостта Бузово кале – се оказва не по-малко интересен и донякъде изнендаващ за археолозите. Първоначалното почистване от растителността и обхождането й са показали, че тя е една от най-големите в целия Подбалкан като вероятно е имала площ от около 20 дка. Значителното пространство, наред с регистрираното в нея гъсто застрояване, я определя като регионален център за Казанлъшкото поле не само през късноантичния период, когато е издигната, но и по време на Второто българско царство, когато е била поправена и активно обитавана.

Тъй като главните усилия на научния екип ще бъдат съсредоточени върху църковната сграда, крепостта ще бъде само сондажно изследвана. Това ще позволи да се изясни нейната хронология и характера на използването й. „Предвид наблюдаваното върху терена и в иманярските изкопи обаче, още сега може да се каже, че става въпрос за важен център на Второто българско царство в Крънската област, който тепърва ще изисква голям проучвателски ресурс“, уточнява ръководителят на археологическия екип гл.ас. д-р Деян Рабовянов.

И двата обекта в землището на казанлъшкото село Бузовград, съчетани с красивата природа на местността, предполагат бъдещо развитие на туризма в района за всички българи и гости на България, които посещават Долината на тракийските владетели.

Може да харесате още...