Поетът-дисидент Петър Манолов пое нагоре по небесната стълба

Поетът-дисидент Петър Манолов, чиято гладна стачка преди демократичните промени у нас влезе в емисиите на Радио Свободна Европа, почина в Пловдив на 76 години. Тихо. Както живя в последните две десетилетия след завръщането му у нас, откъдето беше прогонен през 1989-та. Същата година е арестуван като секретар на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Иззет е целият му писателски архив. В отговор той обявява гладна стачка, която за първи път поставя бразда между творците от Дружеството на пловдивските писатели – едните се подписват в негова подкрепа, други се снишават, трети открито се обявяват против Манолов и дисидентските му прояви. Партията-майка по това време разпорежда да се проведат партийни събрания за заклеймяване на поезията на Манолов. И пловдивското дружество получава благодарност за масовостта, с която „смачква“ поета.

Въпреки гласа на международната общественост в негова защита, ангажирала имена като Вонегът, Азимов и Норман Мейлър, Петър Манолов е екстрадиран от България.

Връща се през 1991-ва, когато става главен секретар на Съюза на българските писатели. Начело на издателство „Народна култура“ е от 1997 до 2002 година.

От първата му поетична книга – „Докато стана пясък“ през 1980 година до второто издание на последната – „Кобни думи“, избрани терористични стихове за отбрана през 2011-та, Петър Манолов има още 4 поетични сборника. И емоции, които никога никой няма да разгадае напълно.

Опелото е в понеделник, 9 февруари, от 11 часа в храма на Централни гробища Пловдив.

Орденът „За гражданска заслуга“, който получи преди 2 години от президента Плевнелиев заедно с още 22-ма дисиденти, късно засвети. Но нека е светъл пътят му по небесната стълба.

Помним времето, което постави границата между хората със свободен дух и другите – с чужди или с лични окови. Хората също се помнят. Също…

 

 

You may also like...