Пилатес инструкторът Ангелина Пашалийска: как да чуем гласа на тялото си?
Когато започнах да практикувам йога и пилатес при Лана, аз бях с работен ангажимент от типа „от 8 до 17 часа” зад бюро и командировки два пъти седмично в офис на голяма компания.Заниманията толкова ме увлякоха, че сама започнах да променям пътя си. Реших да проверя как мога да завърша подходящото образование и се спрях на вариант втора Магистратура в ПУ “Паисий Хилендарски”. Със занимания всяка събота и неделя завърших там специалност “Спорт” с отличие и стипендия след две години и половина. Дори не предполагах, че това беше само началото. Там се запознах с невероятни хора, отдадени изцяло на спорта, със силен характер и воля за успех, печелили титли и медали.Бях заредена с енергия и нови идеи, научих много неща, обикнах един друг свят… Обаче все още за мен тялото ми беше… нещо, което ми служеше и ми вършеше работа. Не съм очаквала от него, че може или ще поиска да ме предаде, както и да се отнасям с него, каквито и чувства да изпитвах към него. По онова време то просто ми се подчиняваше. Сравнително лесно.
Когато завърших, животът ми се обърна наопаки. Срещнах Иван и се омъжих за него, недълго след срещата ни. И веднага след това- крачка назад в кариерата ми. Бях потресена, на 35 години, вместо да гоня върхове, аз се връщах назад…(не бях ли сама предизвикала промяната?). Тогава започна чакането. Попаднах в омагьосан кръг. Първо, казах си, ще се примиря с това положение, ще изчакам да дойде бебето, ще изляза в майчинство и после ще направя плавен преход… към нов живот. Но бебето не идваше и не идваше.
Вместо това тялото ми започна да става своенравно и да не ме слуша. Понякога направо си мислех, че ми се подиграва. Един след друг се проявяваха проблем след проблем. Първо скочиха стойностите на хормона, който секретира хипофизната ми жлеза. Последваха медикаменти, доктори, понижих го. Почти веднага след това се появи киста в яйчника ми. Билки, чайове, очаквах да изчезне, а вместо това тя започна да нараства. Оперирах я.
Междувременно, бях започнала да водя детска йога. След операцията групичката ми се разпадна, макар да ми се посъбраха десетина деца, въпреки нестандартно късния детски час (заради нестандартното ми работно време). След операцията направих час пилатес с рехабилитация, защото друго не можех да водя с незараснала рана. Диагнозата ми след операцията беше “Запушени маточни тръби, вследствие сраствания от стара операция и ИНВИТРО”.
Вихрушката ме награби… Потърсих подходяща клиника, щяхме да стартираме и …тогава цикълът ми „полудя”. Хормоните ми „побесняха”..Нови хапчета… много от които хормонални, стимулиращи овулация… Упорито насилвах яйчниците си, а аз започвах да се сривам психически, тялото ми се подуваше от хормоните… И спрях.
Седях разплакана срещу Психоложката от фондация „Искам бебе”. Казах й: „Съпругът ми си иска предишната жена, а аз си искам предишното ми тяло и предишния ми съпруг.” През мен беше минал огромен обем информация за начина на правилно хранене и пиене на вода, за дихателни упражнения, за влиянието на хормоните върху тялото, за режим на почивка, работа и движение, за хранителни добавки, всякакви оздравителни системи, всички медикаменти при ИНВИТРО процедури и негативните им последици…
Знаех колко е важна връзката между душата и тялото. Всяка моя тренировка завършваше с думите: „Погледнете в огледалото и харесайте себе си.” Мислех, че се харесвам. Но когато срещнех отражението си у дома в огледалото и навън по витрините, погледът ми се плъзгаше критично към местата, които не харесвах… …” Съпругът ти е твое огледало и вижда това, което виждаш ти.”- казва Психоложката. „Тялото ти няма да изглежда както преди, защото се променя като теб самата. Ти можеш да отслабнеш и много след като приключи всичко това, но…примерно… след едно раждане гърдите ти може да се отпуснат… и ти пак няма да изглеждаш както преди. Но ще имаш нещо безценно- нов живот. Погледни се отново и се съсредоточи върху местата, които харесваш.”
„ Трябва да харесам тялото си, иначе то няма да ме слуша”- казвам и навеждам главата. „ Не само, трябва да му благодариш. И ти имаш от мен домашна работа, която трябва да продължи безкрайно. Всеки ден да измисляш начин да благодариш на тялото си.”
Тогава информацията се превърна в знание. Усещането да разбирам тялото си ме наведе на мисълта, че дори да нямах този обем от информация, ако аз можех да общувам с него, щях да знам всичко това. Всичко от което има нужда.
Моят път е труден и трудността му роди това, което предлагам като комбинация от комплекс, музика, поглед и връзка на тялото ми. Мога да ви поведа по пътя и към вашето. И всеки ден и час да пишем заедно домашното си.
Часовете на Ани са в Клуб Тотал Спорт в Пловдив.
