Хроника на една приказка с черен сняг – в 1 лице

hrabrino-vilnazona2307. 03. 2015 г.

14:23 часа

Милиметър по милиметър час и половина с децата разчиствахме с греблото сняг от пътя във вилна зона 2 на Храбрино, населена с десетки постоянно живеещи хора. Когато стигнахме до паднало дърво, се оказахме безпомощни да го махнем. Подадох сигнал на 112; свързах се и със селския кмет. Знаете ли какво ми каза на втория разговор? Че намерил човек с резачка, ама да съм слезела в селото с колата да го взема. И ако мога да сляза с колата да го взема, защо ще го търся изобщо?! Безхаберието ме отвращава… хораааааа. И ако аз чистя снега от пътя, защо плащам данъци?!

21:00 часа

snejnohrabrino14Изумителната „паравоенна“ група на един бивш командос, Краси Панчев – спасиха дървото, паднало на пътя без да го режат! И отвориха проход. За съжаление, по него все още не може да се минава заради сериозните снегонавявания. Не се надявам на местната власт! Показа, че няма полезен ход. Ще отвоюваме сами педя по педя пътя от снежните преспи, докато се оттрупаме. Тези дни. БЛАГОДАРЯ, Вишина Митева, Краси Панчев и цялата група! Ще запомня какво направихте.

08. 03. 2015 г.

13:00 часа

черен ми е снегът, честно… след час и двайсет минути в снежни преспи над коленете и отвоюване на път hrabrino-vilnazona24между паднали клони и дървета, с Алекс стигнахме реката при моста на пречиствателната станция в подножието на вилната зона. При потеглянето бях решила, че ще погледна на похода, който ни очакваше, ведро и като на приключение – ех, каква приказка беше белият сняг… Но признавам, че позитивността ми се сломи при вида на дървото, под което трябваше да се промушим, за да минем от другата страна – над нас висяха 50 сантиметрови шапки от тежък сняг, заплашващи да ни захлупят при леко докосване… Успяхме да се промушим преди да се изсипят. Зад нас се образува преспа. На слизане срешнахме спасителния ни отряд от вчера, който вдигна първото паднало дърво на пътя. Момчетата откопаваха джипа си, закъсал заради това, че дойдоха да свършат работата на една неработеща местна власт. 24 часа след сигнала ми на 112 за падналото дърво, оказа се, никой не се беше трогнал да прати екип, който да разчисти клоните. Както казах, полегналите дървета днес бяха още повече… Вече сме в града. Мокри, но евакуирани. А думите на една дама, зам. кмет.., дълго ще блъскат в главата ми: „Вий сте виновни, че живеете там!“… Верно ли сме виновни? Че ги търсим, когато имаме нужда от тях? Веднъж или два пъти годишно… Май ще трябва да се научим да се евакуираме от наглостта и безхаберието. Още на следващите избори.

Пост скриптум:

Заплати не се взимат само затова да пише на вратата ти „кмет“, а за да организираш в подобни случаи действия в полза на хората. Опитът говори, че такива действия в планинските села са 1-2 пъти в годината…

You may also like...