Евридика в подземния свят
Доскоро името на Сара Рул се свързваше само с една пиеса, добила популярност заради наличието на вибратор в заглавието си. Наскоро в Пловдивския театър се завъртя друга пиеса от същата авторка – „Чиста къща“. Прекрасна пиеса, с която се затвърждават феминистките възгледи на авторката.
И сега, няколко месеца след премиерата на „Чиста къща“, в репертоара на Драматичен театър – Пловдив влиза „Евридика в подземния свят“. Оригиналното заглавие на пиесата е само „Евридика“, а допълнението е добавено от режисьора Стайко Мурджев (когото интересуващият се от театър читател познава като режисьор на „Дисни трилър“ и още редица други представления).
„Евридика в подземния свят“ разглежда добре познатия на всички ни мит за Орфей и Евридика, но пречупен през погледа на Евридика (не сте забравили за феминистките възгледи на Рул, нали?). В свое интервю тя споделя, че е написала пиесата като своеобразен начин да общува с починалия си баща. Затова и в пиесата Евридика среща своя баща (персонаж, който не се споменава в мита).
„Евридика“ е пиеса за любовта. Любов в различните ѝ проявления. Пиеса за доверието и за избора, който не винаги е най-правилния (за другите). За избора на любов. Такова е и представлението – всичко, което се случва на сцената, всички използвани похвати, цялата енергия – всичко е насочено да внушава съвсем уверено точно това. Има и още една тема, която прозира – страхът от смъртта. „Евридика в подземния свят“ е пиеса за смъртта. Интересна тема, която вероятно вълнува Стайко Мурджев. Със страховете (му) се сблъскахме още в „Дисни трилър“, отново в Пловдивския театър и избирането на тази пиеса като продължение на изследването на проявленията на страха вероятно не е случайно. Защото в един момент трябва да преодолееш себе си и да се изправиш срещу страховете си, да се сблъскаш с тях. Било заради себе си или заради някой друг и любовта към него.
„Евридика“ е от този тип представления, които дават крайни примери, налагат да се правят крайни избори – с мен или без мен, живееш или умираш, черното или бялото…
Представление, доведено до ръба на съвършенството. Вероятно благодарение на много репетиции. Вероятно заради засилена мотивация нещата да се получат въпреки всички проблеми, съпътствали репетиционния процес. Всичко е в съзвучие – подборът на акторите за техните роли, тяхната игра, сценография и костюми, музика, адекватните режисьорски решения, всичко е на мястото си в точното количество, за да се получи магията на театъра. Всъщност зрителите са само ням свидетел на случващото се на сцената, те не участват в него. Фина решетка отделя сценичния свят и двата свята не си кореспондират. Театърът се случва независимо от публиката. Не се предполага, че зрителите разбират какво си говорят героите – камъните предупреждават, че живите не разбират езика на мъртвите, но зрителите могат да се преструват, че го правят.
И в края на представлението, когато изборът е направен, зрителят не остава с усещането, че е бил свидетел на нещо познато, не се чувства измамен, че му е било предложено нещо набързо притоплено – всичко е толкова ново, толкова различно, толкова актулно, че само имената на героите служат за връзка с мита, толкова близък до нас по чисто географски признаци. Тогава зрителят разбира, че „Евридика в подземния свят“ му е харесала много, успяла е да го впечатли и въпреки познатия край на мита, тайничко се надява изборът да е друг, а финалът – различен.
Но това зависи само от зрителите! Защото „Евридика в подземния свят“ е представление за надеждата.
плакат: Радослава Боор, снимка от представлението: Георги Вачев
