Миньори под земята
В четвъртък сутрин 43-ма миньори от нощната смяна в „Мина Черно море” отказаха да излязат на повърхността и заявиха, че няма да го направят, докато не получат заплатите си за последните два месеца. Двама от тях по-късно бяха откарани от спешните екипи с влошено здравословно състояние. От Капитанска зала в Интерхотел „България” експерти от Министерството на икономиката и енергетиката изразиха съчувствието си към миньорите, но не изявиха желание да отидат в мината и да го направят лично, съобщиха от агенцията, която информира за случая.
Димитър Куюмджиев – директор на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” и Станислав Станков – началник отдел „Контрол” към дирекция „Природни ресурси и концесии” в министерството дойдоха в Бургас, за да съобщят нещо, което в мината вече знаеха. Преди ден на браншови съвет е взето решение да се приведат 270 хил. лв. за частично заплащане на миньорите. Експертите от министерството не се ангажираха със срокове, в които тези пари ще стигнат до стачкуващите – вероятно в началото на следващата седмица. Не се отзоваха и на призива на общинския съветник и финансист Димитър Колев да „загреят” телефоните и веднага да осигурят паричния превод – банковата система работи до 15 часа. Така миньорите останаха под земята.
Проблемите в „Мина Черно море” се натрупват с години и опитите да бъдат решени срещат пълното бездушие и нежелание на държавата. Това е единното мнение и на работодателя, изразено от Русомир Калоянчев, член на Съвета на директорите, и на синдикалните секции в дружеството, които бяха представени от председателя на КНСБ Чавдар Микулашев.
„Мина Черно море” добива въглища, продава ги на „Топлофикация Сливен”, с тях тя произвежда топлинна и електрическа енергия, която продава на НЕК. С парите от тези продажби топлофикацията заплаща за суровината. Кръгът обаче остава отворен, защото НЕК не плаща за покупката си и няма как обратно по веригата да се върнат пари, които да стигнат до работниците. Проблемът е хроничен – преди по-малко от година, през октомври 2013 г., миньорите не излязоха от мината по същата причина.
„Нагло звучат думите на чиновници от НЕК, че компанията нямала задължения към „Мина Черно море”. Заради нейните задължения работниците стачкуват, а EVN започна да спира тока в мината за неплатени сметки и да оставя с часове хора под земята”, каза Чавдар Миколашев.
Заплати не са взели и работниците в „Топлофикация Сливен”, обясни председателят на борда на директорите инж. Ангел Ангелов. Въпреки многобройните срещи и разговори от НЕК отказват да започнат регулярни плащания. Според инж. Ангелов НЕК е започнала саморазправа с топлоцентралите на въглища. С приоритет са само някои от газовите централи: „75% от дължимите парите на ТЕЦ Сливен са заплати на български работници. 75% от парите, които се изплащат на газовите топлоцентрали, отиват в Русия през „Булгаргаз”. Когато нерегулярните вноски от НЕК все пак постъпят в сметките на ТЕЦ-а, държавата бърза да си ги вземе под формата на данъци и акцизи, както и лихви за забавяне, дори и от 1 ден. За заплати на работниците пари не остават”, каза Ангел Ангелов.
От енергийния бранш поискаха държавата да въведе правила и да ги спазва, а хората от МИЕ да влязат в ролята на регулатор и съдник. Защото дружества като „Мина Черно море”, ТЕЦ Сливен са също такива стопански субекти, каквито са и привилегированата Топлофикация София и НЕК. Защо електроенергията от ТЕЦ София се купува на цена от 240 лева за киловат, а от ТЕЦ Бургас – за 190 лева киловата? Защо не са запорирани сметките на ТЕЦ София, която има дългове от няколко стотин милиона, а са запорирани на ТЕЦ Бургас, въпреки многократно по-малкия й дълг? Това са въпроси, на които браншовиците не получиха отговори. Според тях, за да се спаси енергийният сектор на страната, трябва да се предоговорят условията на ТЕЦ Марица Изток, продадени на американски компании при неизгодни условия, да се преосмисли ползването на слънчевите електоцентрали, чиито мощности далеч надхвърлят потребностите на страната, да се преосмисли и дефиницията за балансиращ енергиен пазар.
Представителите на министерството не се ангажираха с въвеждането на никакви правила. По време на срещата стана ясно, че те не са упълномощени да вземат решения и да подписват протоколи с точни и ясни договорки.
“Безхаберието е налице. Вие готови ли сте да отидем сега в мината и да обясните на хората, че пари няма? На хората им е нужен ясен отговор, кога ще получат заплатите си! Не може ли да излезете навън и да се обадите на когото трябва?”, попита Здравко Тошков – лидер на КНСБ в Бургаски регион.
„Няма паричен поток за разплащания. Малко вероятно е да се очаква, че парите ще потекат. От друга страна министерството не се бърка в търговските взаимоотношения между фирмите”, бе отговорът на държавните чиновници, които оставиха миньорите под земята поне до началото на следващата седмица.
Въпреки, че кръглата маса в Бургас не можа да постигне съгласие и да намери решение на проблема, тя предизвика широк обществен отзвук. В дискусиите, освен пряко ангажираните страни, се включиха: Евгени Врабчев – заместник-областен управител, Стефка Димова – главен експерт в Община Бургас, Иван Костадинов – регионален председател на КТ „Подкрепа”, Христин Колев – изпълнителен директор на „Топлофикация Бургас”, Цанко Иванов – председател на БТПП, Марин Лазаров – представител на частния бизнес, журналисти.
източник: Имидж Едвъртайзинг
