Неправителствени организации и експерти предлагат на образователния министър изработване на стандарти и въвеждане на училищна автономия
За стандарти и училищна автономия се обявиха участниците в първия дебат на открито за промяната в образованието у нас, организиран от Център за образователни инициативи в рамките на фестивала “София диша”. Дали очакваме от една авторитарна система да възпитава гражданско поведение, което изисква критичност, увереност, осъзнатост и демократичен дух на всяко ниво в образованието и особено в училището – попита Мария Донкова от фондация „Пайдея“ и разви тезата си, че в образованието може и следва да бъде стандартизиран само минимумът от задължителни за резултатите и процесите равнища. 14 години след въвеждането на ДОИ за учебно съдържание, все още нямаме яснота дали тези изисквания се отнасят до минимума или до максимума. А отговорът на този въпрос е ключов за създаване на програми и всички процедури за оценяване в системата на образованието. Липсата на стандарти препятства способността и възможността на училището само да определя цели, които отговарят на контекста, в който училището съществува.
Според експертите, училищната автономия е ключов фактор за връщане на равновесието между намесата на държавната институция и свободата на училището. “Освобождаване на броя на часовете, учебното съдържание и формите на организация на учебния процес, поне в рамките на всеки етап, са единствения начин за придаване на смисъл на личната и професионалната отговорност за постигане на образователните цели/стандарти”, посочи от своя страна Румен Петров (НБУ), като добави, че това е начин да се каже честно, че съществуват различни училища, които са едновременно еднакви, но и уникални в начините, по които работят с децата.
Ева Борисова (Асоциация “Родители”) подчерта, че децата никога няма да бъдат еднакви, но на всички трябва да им бъдат предоставени адекватни на нуждите им възможности да развият своя потенциал. Допускането, че децата се раждат толкова различни, че някои от тях никога няма да могат да постигнат образователните стандарти, създава предпоставка да се отказваме от търсенето на методики и начини на обучение, с които да развием техния потенциал. Как се отнасяме с различните деца е избор, който правим не еднократно, а всеки ден с действията си като хора и професионалисти. Защото различието може да се възприема като заплаха, но и като източник на развитие и различно по вид богатство в личен и обществен план.
Образователните експерти се обединиха около тезата, че е необходимо постигане на интегритет между целите и мерките за рганизирането на базово, универсално общо образование за децата до 16 г. и необходимостта от отчитане на факта, че целите трябва да признават образователните нужди за всеки етап от живота на дадено лице, както във формална, така и в неформална среда.
Отговорите на тези въпроси изискват диалог за промяна на ролите и правомощията на държавата и училищата. Решението на по-голямата част от проблемите изисква да се мисли извън ситуацията, в която институцията има активна роля, а пасивни са всички субекти, които всъщност трябва да са активни в предоставянето на истинската образователна услуга и в процеса на упражняването на гражданското си право на образование.
Част от тези предложения са оформени и като предложения за действия към служебния министър на образованието и науката. Те са резултат от дебатите в рамките на инициативата Диалог за бъдещето и днес ще бъдат внесени в Министерството на образованието и науката.
снимка: архив
