Асоциация Муковисцидоза България подкрепи от Пловдив лекарския протест с маски на уста и стикери с мотото „Да се ядосаме“

„Асоциация Муковисцидоза България подкрепя вашия протест, защото исканията ви за адекватно финансиране на здравната система ще рефлектират и върху грижата за пациентите. Точно преди година и три месеца от Пловдив ние започнахме кампанията си за приемане на европейски стандарт за грижа за хората с муковисцидоза. За този дълъг период все още нямаме яснота кога точно българските болни ще получат лечението, което се отдавна се случва в Европа“. С тези думи председателят на Асоциация Муковисцидоза Светлана Атанасова връчи на председателя на Районната лекарска колегия в Пловдив д-р Георги Кръстев Декларация в подкрепа на българските лекари, които се включиха в протеста на европейските си колеги за достойни условия на труд. В документа се посочват и пет причини пациентите с рядката болест да се ядосат.

Освен липсата на яснота за приемането на европейски стандарт, сред тях е още и липсата на информация кога и по какви критерии ще бъде създадена клиничната пътека за муковисцидоза, за която излезе решение на ВАС още през октомври миналата година. От Асоциация Муковисцидоза се ядосват още и защото въпреки публичните заявления от началото на мандата на здравния министър за създаване на Център за комплексни грижи на пациенти с муковисцидоза на територията на УМБАЛ „Александровска“ в София – такъв, по думите им, все още няма. Защото във Варна с мотив за преструктуриране се съкращават легла в Клиниката по пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ “Св. Марина”, където двойна стая функционира и като център за лечение на муковисцидоза. Защото за времето, в което чиновниците бавят стъпките за адекватна грижа за хората с муковисцидоза, над 200 български семейства са във всекидневен стрес от това какво ще им поднесе утре не само болестта, но и здравната ни система.

Незабавно ще изпратя Декларацията в БЛС и в Комисията по здравеопазване в Брюксел, заяви д-р Кръстев, приемйки документа и пускайки в небето на Пловдив разноцветни балони като символ на надеждата. Минути преди това в двора на ДКЦ 1, в рамките на половинчасовия протест на хората в бяло, подкрепен и от други пациентски организации, председателят на РЛК показа нагледно – с количка, натоварена с ковчега на починалата ни здравна система – какъв е резултатът от това, че Касата я води на ръчно управление.  Българските лекари настояват изчезналите 2 млрд. лева от общия здравен фонд да се върнат на хората. Да се гарантира минимален спешен пакет, а спешните случаи най-после да бъдат дефинирани от изпълнителната власт в лицето на Министерство на здравеопазването. Остава и ултиматумът, гласуван на събора на БЛС, до 30 май  да се оттегли Министерско постановление 94, влязло в сила от 29 април 2014-та, с което се налагат лимити на болниците и се ограничава правото на пациента да избира къде и при кого да се лекува. В случай че това не стане, се очаква Национален протест на цялата здравна общност и искане на оставки.

Сред медиците на протеста днес приятелите на кампания „Муковисцидоза – да добавим живот“ се отличавахме с маски на уста и с още едни лентички – с мотото „Да се ядосаме“. 17 годишната Александра, която е с муковисцидоза и идва от Димитровград, сподели, че мисли за абитуриентския си бал догодина, но още повече мисли за това къде в Европа да студенстства, за да получава адекватно лечение.

Второкласничката Сиси, най-малкият доброволец на Асоциация Муковисцидоза каза кратко: „Искам приятелката ми Саша да бъде спокойна като се лекува, затова съм тук“. Майка й – Калина Касабова – обясни, че е на всички кампанни за рядката болест, защото заради тромавата ни здравна система умират много хора.

Вокалът на рок група Ренегат Константин Кацаров, който миналата година посвети благотоврителен концерт на каузата за набиране на средства за кислородни концентратори за деца с муковисцидоза, сложи маска и лентичка заради това, че всички сме пациенти и всички имаме право на адекватни грижи.

С маска на уста  към протестиращите се включих и аз, защото никой не избира болестите си. И всеки трябва да се бори  да живее достойно.