За изчезналата фреска на Йоан Левиев в пловдивския Дом на културата
6 години след началото на проекта за ремонт на Синдикалния дом в Пловдив и няма и година след откриването на вече реновирания Дом на културата “Борис Христов” стана ясно, че фреската на Йоан Левиев на стената на най-голямата културна сграда в Пловдив вече я няма. Два дни местната власт я търси зад кнауфа на обновения културен дом. Днес и 10 членната комисия констатира, че произведението на изкуството просто… липсва.
Не е игла да се загуби в купа сено, вярно. Но е вярно и още, че ако за фреската не е проявена грижа при подготовката и старта на проекта – още тогава, между 2007 и 2008-ма е била подписана присъдата за безвъзвратното й изчезване.
Вярвате ли, че строителните работници биха я спасили и след това – съхранили? Тяхна ли е работата и отговорността?
Не, разбира се. КОЙ разглежда подробностите по подобни мащабни сделки за реконструкция на общинско имущество, КОЙ гласува проектите и КОЙ упражнява контрол по спазването им? Може да се провери.
Но ако – както си мисля – като всичко у нас – отговорността ще се окаже размита, сиреч – колективна или с други думи – ничия – днес по-твърдо от всякога трябва да заявим на общинарите, че искаме изкуството на пловдивските творци да остане за пловдивчани. Ама не просто ей така, на лозунг, а наистина. И не е нужно да се правят излишни движения. Има цял Отдел Култура. И ресорен заместник кмет. Да поискат от местния парламент и да се реши, ако трябва с натиск на пловдивчани:
1. От изложбите на именитите художници под тепетата Общината да откупува поне по една картина!
2. От книгите на талантливите ни автори нека поне по един екземпляр съхранят градските ни читалища!
3. А за музиката на пловдивските творци – нека Общината продуцира поне по едно произведение на утвърдените и най-обичани пловдивски композитори, музиканти и изпълнители.
Защото – каквото и друго да правим – отново ще сме застрашени да изпаднем в ситуацията да търсим културната си памет някога и някъде, където е ясно, че няма да бъде намерена.
Малко припомняне в края на материала: договорът за ремонт на Синдикалния дом беше подписан в последния работен ден на кмета Чомаков.
Архутектурното и сградното решение беше представено официално в началото на април 2008.
Интериорният проект е приет в края на юни 2011 г.
А какво ще се реши за фреската на Левиев днешната местна власт – дали ще се възстанови с труда на съвременни пловдивски художници по съхранената оригинална скица или тя ще се отпечата в реален размер чрез възможностите на съвременните технологии – важно е, че Общината е готова да поеме разхода.
Ще ни остане само лошия вкус в устата, че фреска няма. Но 106 тоалетни и критски мрамор – май има.
