Глаголическите знаци на Ангел Гешев тази година разговарят с живопис в пловдивската галерия U.P.A.R.K.

На един художник не му е необходимо да бъде закопчан за едно място. Това ми казва Ангел Гешев, чиито картини, изпъстрени с глаголически знаци, са може би най-успешното културно послание на България в Китай за последните 22 години. Тогава в страната го отвежда една любов. До днес го задържа вдъхновението. И въпреки че всяка година си идва в България, за да направи една своя изложба, не крие, че след като я открие и свърши малко работа тук, стяга багажа си и тръгва отново на път. Тази година след Пловдив ще спре някъде в Европа, после в Москва и Хонг Конг, накрая ще се прибере там, където работи спокойно.  До 13 март, обаче,  картините му ще останат  в Галерия U.P.A.R.K.

Това са 58 картини, около 40 от тях са нови, разказва Ангел Гешев. Рисувал ги е специално за България, сред тях има и нехарактерна за творчеството му живопис, подредена в отделна зала на галерията. За първи път открива изложба на рождения си ден. За трети път в родния му Пловдив картините му стигат до приятелите си чрез тази галерия.

Стана спонтанно преди три години – пътувахме с Кольо Карамфилов в автобус от София за Пловдив и си разказвахме вицове през цялото време. Попита ме имам ли нещо. И оттогава това е галерията, която ми пасва най-добре – разказва.

Шалът му, вързан артистично между реверите на сакото, ми напомня за шала на Кольо. Остават 20-тина минути до обявеното откриване на изложбата.  В U.P.A.R.K. започват да идват братята му по четка. Това е първата експозиция в галерията след изложбата с подаръците му за приятели, която те подредиха, за да го изпратят във вечното му ателие. Сега отново ги събира и вероятно ги наблюдава оттам, докато рисува по небето поредния си шедьовър.

Серията с глаголически знаци е от 32 картини, връща ме към изложбата си Ангел. Изобразени са сякаш върху камък, вграден в непалска ръчно лята хартия, която той е тонирал в различни нюанси на охрата. Във всеки от знаците има детайли от скални рисунка, съхранени до днес на 4 континента – Европа, Австралия, Южна Америка и Африка. В съчетаването на глаголическия знак и елемента от скалната рисунка няма специална връзка, признава.

Но формите провокират да мислиш. Може би затова тези картини нямат и име. В другите, сред които Утро, Звездна музика, Двете кули, Начало Ж и Начало М – можеш да почувстваш и емоция.

Николай Кучков открива изложбата. Нека да си спомним за Кольо Карамфилов – казва, а тюбитейката му свети в тясното пространство между картините, барплота и мястото, където неизменно Кольо пееше джаз. Той не беше просто човек, а човек с мисия. Мисията на Кольо Карамфилов беше да разпознава знаковите творци. Ангел Гешев е такъв: характер, смелост, любов и капчица сантимент.

Вероятно заради всичко това догодина Ангел отново ще се върне в България. И после пак ще потегли. На един художник не му е необходимо да бъде закопчан за едно място, чувам да казва за довиждане.

снимки: Арсен Николов, Екатерина Костова