Можем ли да бъдем солидарни или мислим само за себе си … разказ за един инцидент
През изминалите десетина дни две трагични катастрофи извадиха за пореден път на преден план темата за войната по пътищата не само у нас. В единия от инцидентите загина обичаният от всички актьор Пол Уоукър, а в другата – 3 млади момчета от България. В разговор за тези нещастни случаи с добър мой приятел чух една история, случила се преди година, която ме накара да се замисля. Възможно ли е да има катастрофирал автомобил и 20 минути нито една от минаващите покрай него коли да не спре? Явно е възможно… Този човек реши да запази анонимност– „ Доброто не се прави, за да се доказваш. Не търся признания и не желая името ми да се споменава” – каза той. Ще го наречем Светослав Георгиев.
През нощта на месец август 2012 година, връщайки се от морето, Светослав разбира, че негов приятел е закъсал на магистралата и тръгва да му окаже помощ. Прибирайки се към родния си Пазарджик , той и спътниците му виждат криволичещи фарове и секунда по-късно стават свидетели на трагичен инцидент – джип се преобръща седем пъти. „ Бяхме с платформа и успяхме да спрем на около 100- тина метра от колата . Аз се затичах към нея, а спътниците ми останаха да вземат фенери и аптечка. Приближавайки се до автомобила, забелязах, че на асфалта има детски обувки. От този момент нататък не мислех, исках само да извадя детенцето и да се уверя, че е добре” – спомня си той.
След секунда Светослав стига до автомобила и под влияние на емоциите с голи ръце чупи остатъците от предното стъкло на вратата. В нея пътувало малко момиченце заедно с родителите си. За щастие, детенцето и майката, като по чудо, са невредими, а бащата е с леки охлузвания. Светослав, с помощта на приятелите си, които са взели необходимите неща за първа помощ, им помагат да излязат и ето тук идва най- шокиращият момент. В продължение на минимум 20 минути преобърнатият автомобил стои на пътя, а колите минават покрай него необезпокоявани.
„Стоях там и се чудех – няма ли поне една кола да спре… Тези хора не се ли замислят, че в автомобилът може да има тежко пострадали хора, които не могат да повикат помощ”… единствените коли, обаче, които се спират на мястото на инцидента, са полицейската и линейката, повикани от тях.
Светослав разказва, че не е разменил контакти със семейството, на което е помогнал, тъй като всички са били много изплашени, а и той не го е направил, за да получи признание. Година след инцидента той е готов отново да помогне да човек в нужда и със съжаление споделя, че – изпадайки в подобна ситуация – е могъл да разчита само на приятелите си .
„ Когато има пътно произшествие, мислим си – все някой ще спре. Но ако тогава не бяхме ние дали нямаше да е късно? Проблемът е, че докато се появи някой съвестен да спре, може да си отидат човешки животи…” – разказва Светослав.
Според него, проблемът не е в правилата за движение, а в дисциплината на хората или по-скоро липсата на такава. А тя не се разпорежда със закони…
текст: Лилия Джиева
