Галерия U.P.A.R.K. и 21 художници подадоха ръка на Пловдивската Драма заради изпепелената сцена

upark_teatyra_01Нито един представител на местната власт не се появи на благотворителната изложба на картини в пловдивската галерия U.P.A.R.K. в полза на изпепелената сцена на Драмтичния театър. Сред платната – 21 на брой – два акварела на Вежди Рашидов, министър на културата от правителството на партията, от която е и управлението на Пловдив в момента, очакваха купувачи този четвъртък в името на една истинска пловдивска кауза. 

6 от останалите платна бяха продадени предварително. Още толкова се купиха в първите часове от откриването на експозицията и през следващия ден. В този момент една от картините на Рашидов вече е платена, остават още 8 творби.
Все още кметството може да се отсрами. Така ще покаже – макар и късно – отношение към жеста на художниците. Който, впрочем, е първият под тепетата в полза на Драмата.

Защото се чувствам неин приятел, а приятелството е това – да помогнеш, когато има нужда – казва в отговор на въпрос на F2F TV защо участва в изложбата Атанас Хранов. Музикалният му инструмент за спряло време идва от общата им колекция с писталея Александър Секулов, който е и драматург на Театъра. Червената точка, която обозначава вече продадените творби, кацва под двете струни на инструмента още докато говоря с художника. Спрялото време в Пловдив може и да тръгне.

Русалия Кирова, нежната муза на Маестро Димитър Киров, оставя негова рисунка в последния момент преди старта на изложбата.  Страхотен жест! Бате Митьо е около нас и иска да удари рамо на Театъра също – казва галеристът Кольо Карамфилов пред гостите, повечето актьори, приятели на галерията, шепа журналисти и още една – представители на бизнеса.

Нито стотинка няма да отиде при авторите на картините и в Галерията – допълва го Хранов.
Може да се кажат много думи за единението, за съпричастието, за великите идеи на изкуството, които обединяват хората. Но нещата, всъщност, са много простички – ние сме от една порода – благодари директорът на Драмата Кръстю Кръстев.
И на тихия музикален фон от безвъзмездно дошлия да свири музикант Данчо Тоновски ти се приисква да заплачеш по Достоевски, защото само когато изгори храм, хората плачат…

Изложбата още е в U.P.A.R.K.

You may also like...