Бъдъмба Атанасова или пътувайки през Средновековието… с игла и конец

Някои я знаят като Калина Атанасова. Други – като Бъдъмба. Но без значение как ще я наречете, тя е талантлива и креативна. По професия е графичен дизайнер, по образование – художник, по призвание, както сама определя – илюстратор. А по душа – просто едно момиче от Варна, което броди из средновековието с… игла и конец.

Средновековният костюм не ми е хоби, споделя Бъдъмба и допълва, че със старинни дрехи се занимава само в свободното си време. Досега не е имала трудности да съчевата работата с хобито си, дори напротив – едното, по думите й, понякога помага на другото.

Наскоро пловдивчани успяха да видят дванадесет реплики на костюми от XIII и XIV-ти век, изработени от нея след дълго проучване на научна литература, средновековни стенописи и музейни сбирки; след дълги разговори с музейни работници, историци и археолози; след анализ на събраната информация, изработване на схеми и подробни илюстрации.

Обичайно, за ушиването на една дреха – например туника, с каквато са се обличали мъжете в аристократичните кръгове, на Бъдъмба са необходими около два месеца, по-голямата част от които биха отишли за разноцветната ръчна бродерия около врата. Тези туники, които тя предпочита да нарича с българската дума „риза“, се шият от едни от най-скъпите средновековни суровини – два вида коприна и сърмени шнурчета. За разлика от повечето дрехи, които правя, тази на снимката не е базирана само на един източник. Оформлението на деколтето е взето от сръбски стенопис, за закопчаването разполагам с местни археологически данни, а украсата при раменете и при полите с ивици от друг цвят е практика, характерна и за Първото, и за Второто българско царство – разказва Бъдъмба.

Според нейните проучвания, основната разлика в дрехите на различните класи през средните векове е вида на използваните суровини. Бедните наподобяват в облеклото си силуета на богатите, но използват по-обикновени и достъпни материали, обяснява. И още: дори най-луксозният текстил – сърменият – има скъпи и евтини варианти, като вложеният метал е съответно злато, сребро, олово или мед. Изключение са церемониалните дворцови одежди, обличани от царя и придворните му само в определени случаи, при които всеки детайл, аксесоар или цвят се избират в строго съответствие с ранга на собственика. Техните модели едва ли са били наподобявани от обикновените люде.

Интересно е да се знае, че всяка дреха, ушита от Бъдъмба, е преминала тест по време на все по-популярните у нас средновековни лагери и фестивали. Самата Калина участва в тях и ако я видите облечена в някоя от средновековните й роби, със сигурност ще ви се стори, че сякаш идва от тогава, за да ни предаде някаква мъдрост, която – макар да сме в 21 век – все още остава тайна за нас.

„Изучаваме историята като низ от битки, победи и загуби, а тук може да се види и бита на българското средновековие“ – това е фразата, която Бъдъмба ще запомни от пловдивското представяне на средновековните й облекла. Споделила я е посетителка на изложбата в Музейния център за съвременна история под тепетата.

Ако и вие искате да се потопите в този бит, може да го направите чрез сайта й, открехвайки вратата на един свят, в който ако не се влюбите от пръв поглед, със сигурност ще ви развълнува.

снимки:   Ивелина Попова

You may also like...