Инциденти на кръстопът

гост автор:  Димитър Цонев

Казват, че когато боговете плачат, по земята вали дъжд. И идея нямам защо боговете горе плачат, но телесните течности се сипят върху ми, докато вървя по главната. Били те и божествени, усещането не е никак приятно. Заради мъката там горе- от програмата на есенния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ отпадна музикалният спектакъл „Ла“ на Рашко Младенов и Константин Цеков, част от съпътстващата програма. Според афиша, те трябваше да се играят в двора на Драматичен театър – Пловдив на 15 и 16 септември. Според организаторите – понеделник и вторник (нищо че според календара за 2013 тези дати са съответно неделя и понеделник). Безсилни сме пред капризите на времето и емоционалните изблици (ако се вярва на приказките) на боговете и заради лошото време спектакълът беше премахнат от програмата. Въпреки че знаем, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“.

Вчера бяха отменени други два спектакъла от програмата на фестивала – „Почти представление“ от Итън Коен, постановка на Явор Гърдев и „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, постановка на Бина Харалампиева. И двете заглавия са част от репертоара на Младежкия театър. Отменени, както f2ftv вече писа по-рано, поради инцидент с една от чигите, падането на която рани трима души. Не заради божествен каприз. Поредните две заглавия, които не сполучиха да се срещнат с пловдивската публика.

Няма как да не бъде припомнено, че заради пожара на сцената на Драматичния театър, спектаклите, които трябваше да се играят там, бяха преместени на сцената на Градския дом на културата „Борис Христов“. Така, заради технически особености на спектакъла „Веселите уиндзорки“ на Народния театър, които не можеха да бъдат изпълнени на новата сцена, той беше заменен с друг, „Хората от Оз“ на Театър 199. По-рано, заради проблем с авторските права (интересен казус, между впрочем), беше отменена или отложена премиерата на постановката на пловдивския театър „Пет жени в еднакви рокли“ от Алън Бол. Заглавието така и не беше премахнато от рекламните материали, които се появиха доста по-късно след като гръмна скандала. През 2013 подзаглавието на фестивала е „Театъра – Хоризонта“. Предвид неприятните и тревожни стечения на обстоятелствата, обаче, фестивалът спокойно може да се каже, че тече под надслов „Театъра – Инциденти“.

И докато съдбата на предстоящите оставащи заглавия от фестивала, предвидени да се случат на сцената на бившия Синдикален дом, остава неясна, инцидентът с пострадалите сценични работници повдига серия въпроси и на нов глас припомня стари, позаглъхнали.

Журналисите са тези, които трябва да търсят истината и да я предлагат на аудиторията си. Дори и това да включва задаването и настояването за отговори на неудобни въпроси.

Кой е виновен за инцидента с падналата чига? Каква отговорност ще понесе? Припомням, че реконструкцията на Синдикалния дом отне шест години и глътна 20 милиона лева. Ще има ли виновни за това, че съоражението май на практика е нефункционално и непригодно за качествено използване? Ще се потули ли случая без да има наказани? Да, съзнавам, че това е трудова злополука и такива се случват, но сградата е току-що пусната в експлоатация…

Впрочем, имаше ли лобиране или натиск за претупване на пускането й? Имаше ли рушвет и ако да, кой прибра парите от него и каква беше сумата – да се даде ценоразпис, че да знаят хората и да си узаконяват по-лесно строежите…

Преместването на спектаклите в Градския дом на културата се случи заради инцидента с голямата сцена на театъра, която изгоря мистериозно на 22 август сутринта. Тогава беше обявено, че представленията ще се играят на нова сцена, а Акт 16 ще бъде издаден. И докато при пожара имаше подозрения за умишлен палеж на сцената, защото не достигнаха пари за ремонта ѝ при големия ремонт на театъра отпреди години, то днес, на фона на случващото се, въпросът може да придобие ново звучене – ще се работи ли по версия, че театърът може да е запален, за да се съдейства за издаването на Акт 16 на сграда, която има вероятност да не е съвсем готова за експлоатация?

Отговорите на тези въпроси няма да прочетете в новинарските сайтове и няма да срещнете в емисиите новини. Защото са равносилни на самоубийство. Но е възможно да дочуете оттук-оттам различни версии, теории и спекулации. Някои вероятно ще звучат разумно, други – не чак толкова. Тази истина е неудобна и може би няма да бъде извадена наяве.

И историите бързо ще бъдат забравени, както вече никой не говори за опожарената сцена на театъра. До следващия инцидент, който също някак може да бъде потулен. На това ли казваме „достойнство“, питам се няколко дни, след като бяхме възвисени.

И докога ще я караме така?

You may also like...