128 години от Съединението на България – да обединим многогласието

Днес България отбелязва 128 години от Съединението си. Когато Пловдив се превръща в обединителен център на Княжество България и Източна Румелия. И по-късно отстъпва на София естественото си място на столица. По ирония на съдбата или точно защото пловдивчани от векове са разбирали, че без значение дали са посочени като първи, това е неотменимото им призвание… – 6-ти септември е избран за празник на града.  

Довечера на площада с името на историческото събитие под тепетата ще се съсредоточат националните чествания и президентът Росен Плевнелиев заедно с премера Пламен Орешарски – за първи път като държавен глава и министър председател – ще сведат глава тук пред паметта на лудите глави от Голямоконарската чета и всички поддръжници на Съединението на България. Традиционната заря-проверка ще накара пловдивчани и гостите на града да настръхнат за пореден път, завладени от патриотична енергия, която само пред монумента на Съединението под тепетата и само на 6-ти септември избухва с такава сила… И шествието, което се очаква да мине по Главната улица на града като протест срещу Кабинета, ще прибави заряда си в честването на едно минало, което няма как да се върне…

Защото не е ли различен от днешния светът, в който се прекрояваха граници, вдигаха се стени и после се разрушаваха, обединяваха се територии и се разделяха народи? Коя точно национална кауза може да ни обедини в смисъла, в който историята ни налага от онзи 6-ти спетември преди 128 години? Не е ли точно демокрацията изначално зачеркваща единомислието, защото именно полифоничността дава възможност да се чуят всички гласове… Време ли е да разберем, че Съединението прави силата, днес трябва да звучи по различен начин?

Въпросът виси със страшна сила в пространството между софийския Орлов мост, жълтите павета пред Народното събрание и неизброимите градски и селски площади в цялата страна, където социалната мрежа на живо може и да не е толкова активна, колкото в интернет, но пък пулсът и гласовете й са истински.

Затова, вслушвайки се в тях, нека си честитим една историческа дата, без която българският календар нямаше да бъде същият… но да отворим очи към света днес. И да провидим, че Държавата не е географската карта или сградите в нея,  а хората. И силата на държавническото управление е да обединиш многогласието им.