Таня Йовева с премиерната й книга – за уроците, които незрящите хора ни дават

present_kniga_nezryasht_001Няма да видите шумни реклами за тази книга. Нито премиера, заради която медиите да се надпреварват за интервюта с автора, а сутрешните телевизионни блокове – за гостуване в ефир. Ако не беше евро-програма, по която да спечели проект за публикуване, съдържанието й дори може би щеше да остане невидимо. Като света… за незрящите.

В арт пространството на Клуб Тотал Спорт в Пловдив 100 % незрящият журналист Таня Йовева пристига с книжката си „Достоен труд за достойни хора“ на ръба на началния час на премиерата в предпоследния ден на изминалата седмица. Вече я чакат близо 30 души – повечето незрящи мъже и жени с придружители. Част от тях, оказва се, я познават. Други, които я срещат за първи път, не могат да се разделят с нея дълго след представянето.

present_kniga_nezryasht_002 Аз съм от Нова Загора, бях първата ученичка, която завърши реално училище. По това време незрящите учеха във вечерни училища. Работех като журналист след висшето си образование в Софийския си университет. Не спирам да пиша, защото зная, че го правя добре, а хората като мен имат нужда от самочувствие… Това е краткото й представяне. Прави го едва след като от публиката я подканят да разкаже за себе си. Предпочита повече да говори за онези незрящи мъже и жени, за които е разказала в книжката си. Това са цяла плеяда хора, които животът на тъмно не е направил хленчещи жертви, а успешни професионалисти. Когато Таня разказва за тях, гласът й се оживява. Ако не я спреш, може да говори с часове.

Кое я е лишило от злоба към света, който не вижда, аз, зрящата й колежка, не мога да разбера. Познавам я от 2012-та, когато един летен уикенд ни събра в Хисаря, а въздухът бе натежал от журналистически разговори за обща кампания на гилдията в помощ на репортера от БНТ Валя Крушкина, болна от рак… Няма нищо случайно в живота, каза ми Таня Йовева тогава. Повтаря същото на премиерата си сега. Какво, което за мен оставаше и тогава, и в този момент мрак, а тя виждаше – не попитах. Слушам дискусията, която при подобни премиери рядко върви толкова емоционално, колкото този път.

present_kniga_nezryasht_004 Аз съм първият регистриран незрящ в Бюро по труда – казва възрастен мъж. Преди години чиновникът от Бюрото му се обадил ентусиазиран, за да му каже, че му е намерил работа. Оказало се, че говори за позицията нощен пазач. Не ща, казах му. Аз искам да съм авиатор – обяснява, че му отвърнал мъжът. Залата се разсмива и ръкопляска. Убийствена автоирония. Вероятно без нея първият регостриран в Бюро по труда незрящ не би оцелял в този свят.

Ако нямаш подкрепа от средата, в която искаш да се реализираш, не можеш да успееш. Аз самата нямаше да мога, когато се оказах от другата страна след сериозна контузия – допълва Зорка Иванова. Приспособила се чак на 6 месец след като се върнала на работа като социален посредник към Община Родопи. Сега е щастлива, че може да помага на хора с различни проблеми. Момче с епилепсия, например, вече 10 години работи успешно в дърводелски цех и работодателят му е много доволен от него – разказва Зорка. В две селски кметства – Белащица и Брестовица – наскоро взели на работа други двама души с увреждания. Но трябва да се знае, че има хора, които 10, 12, 15 години чакат за работа и няма кой да ги наеме. Защото не сме толерантни – обобщава. Изпуснатото в емоционалната й реч съпоставяне ненормални-нормални взривява малкото общество.

present_kniga_nezryasht_005Кой е ненормален? Пита мъж от другата редица на пространството, разделено от стъклена пътека, под която прозират речни камъни от Чая. Щом в Министерството ни питат как да ни решат проблемите и очевидно не ги решават вече толкова години, значи те се развиват бавно, нещо като бавноразвиващи се – заключава с безпогрешна логика. Пляскат му.

След което красива дама става и с осанка на вродена благородничка се представя. Даниела Денчева, преподавател по поп и джаз пеене в един пловдивски арт център, на чиято собственичка благодари за поканата и доверието. Говори за самочувствието, което незрящите не трябва да губят и за това, че няма нищо по-нормално на света от това да ги приемат за нормални. В края на дискусията взима микрофона и гласът й прокънтява в бившия тютюнев склад, където вече 10 години се помещава Клуб Тотал Спорт с уникалното пространство, оградено от червена тухла на първия си етаж.

Тук е много уютно, усещам невероятна атмосфера – ми казва след като и последният човек си е тръгнал Таня Йовева. Уморена е. Но продължава да мисли за следващ проект. Какво ще кажеш да направим филмчета за всички тези успешни хора, пита ме. И някак си – ей така, от тъмата на подсъзнателното – ми става ясно, че не е било случайно запознанството ни. Ще ги направим, казвам.

Някой ден.

Защото ние, зрящите, все някога трябва да започнем да мислим за видимия и невидимия свят. И да не се страхуваме от уроците, които ни предстои да научим…

You may also like...