Във Варна – премиера с дъх на ябълки и тишина

elica-Snimka s jabalkaВ първия ден на пролетта – 20 март – Елица Виденова презентира новата си книга „Яж ябълки и си мълчи“. Малко преди слънцето да залезе в морската столица, ценителите на поезията се събраха в концертното студио на Радио Варна, за да се запознаят и да преоткрият стиховете на директорката на регионалното радио. В „Яж ябълки и си мълчи“ са събрани неиздавани досега стихотворения, както и такива, които вече са четени от широката публика. 

Към 6 часа студиото вече беше препълнено и самото представяне започна. За съжаление, редакторката на книгата Камелия Кондова не успя да присъства, но отправи посланието си по телефона, карайки чаровната авторка да се развълнува. Самата премиера протече спокойно и приятно под акомпанимента на Страцимир Павлов, който се потруди да направи стиховете на Елица още по-емоционални под звуците на рояла. Коктейлът след премиерата беше интересно подбран с най-красивите червени ябълки, които мисля, че гостите биха изяли… мълчаливо.

4erveni_yabylki_001Самото заглавие провокира и когато говорех с Елица, това бе първото, което исках да попитам… Защо това заглавие? Въпреки многото символика и даже препратка към професията й, всъщност се оказа, че това е просто „едно моментно женско състояние“. Самото стихотворение, от което е фразата, за първи път се появява в книгата „Бродница“ и не спира да преследва Елица през годините. Тя сподели, че винаги чете точно него, поради желанието на хората по литературни четения. Оказа се, че това не е бил първият избор за заглавие, но разглеждайки потенциални корици за книгата, виждайки ярката картина с отгризана ябълка, Елица няма съмнение, че така ще изглежда новата й книга. Макар и в последния момент, книгата вече е това, което е.

Досега не нарекох Елица поетеса нарочно, тя не се определя като такава, но всъщност е една модерна поетеса в България. elica-Koritsa_knigaПоетеса, която едновременно с това е и журналист. Контрастът между поезията и журналистиката е изключително голям. Поезията, която е толкова интимна, лежерна и сякаш бавна за нашето ежедневие и особено за хора като журналистите, които винаги бързат занякъде, и динамиката на всекидневието на авторката като че ли се разминават. Но за нея поезията е като глътка свеж въздух: „когато се задъхвам от журналистиката, аз бягам в поезията“. Така Елица се уравновесява между двете й страсти, защото тя е щастлива да работи това, което харесва. Това може би рефлектира върху красивите й стихове. Значи за да сме добри в хобито си, трябва да обичаме ежедневието си. Ако не сте постигнали този баланс, продължете да го търсите с дъх на ябълки и тишина…

You may also like...