Записки по българския патриотизъм или честит празник за всекидневната ни България
Българският патриотизъм е да напишеш, че си горд българин на английски. Да рекламираш родината като сбъдната мечта, когато фекалиите се изсипват директно в черното ни море. Да сложиш национално знаме с християнски кръст върху него на входните точки в града, където се е случило Съединението и където толерантно живеят множество етноси с различни религии. Да мислиш, че София е България и да се чудиш защо пък да се канят протестиращи от провинцията за Обществен съвет. Да вървиш след събитията и да се правиш на месия. Българският патриотизъм още е чета с предател. Или пък сам юнак на коня. Така също да се вика У-у-у, но да не е ясно какво следва по-нататък. Да си избереш политик според това колко кебапчета те е почерпил. И да плетеш или продаваш мартеници с чалга звезди. Българският патриотизъм е да рушиш, вместо да съзиждаш.
Не се гордея с такава България! Не се гордея не само на 3 март.
Защото гордият да се нарече българин най-първо го казва на родния си език!
Първо лобира за решаване на проблемите в страната, после я рекламира честно!
Не слага нищо, ама нищо над държавните символи!
Не само знае, че извън София живеят други българи, ами и настоява гласът им да се чува по всички важни въпроси в държавата!
Предвижда проблема и търси как да се реши без да се тупа в гърдите, че без него не може!
Българският патриотизъм искам още да е чета, а предателят да е наказан според Закона, а не според силата на парите и влиянието!
Или юнакът на коня да е без досие!
Така също като се протестира да се знае точно какво се иска, а не да се очаква някой да ти изрежисира желанията!
Никога да не се пуска глас за хора, които издигат кебапчето над идеята и програмата!
И да е твърд отказът чалгата да превзема не само живота, но и традициите!
Българският патриотизъм искам да не е лозунг само на 3 март… а да е незабележимите малки неща, които правим всеки ден, за да се чувстват хората, които обичаме и тези в нужда от помощ, по-добре.
Честит празник за България, която случваме всеки ден 🙂
И аз искам всички българи да живеем живота си почтено, да вършим работата си добре, да имаме истински ценности като тези да се грижим за близките и непознатите, а не само за егоистичните си интереси. Всеки наш ден да е отражение на тези ценности, ане само да редим или слушаме високопарни слова в дните на националните ни празници.
Ани, вярваме, че всеки трябва да започне да го случва първо чрез възпитанието на децата си, после в ежедневните си занимания, в целите, които си поставя и още повече в начините, по които избора да ги постига…