Какво се случва с театъра в Смолян?

сградата на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян
Снимка: Димитър Цонев. Някои права запазени

Новината за закриването на Родопския театър в Смолян бързо обиколи българското интернет пространство и социалните мрежи. Министерство на културата на сайта си е публикувало изявление, в което се заявява, че театърът не се закрива, а ще се управлява от Община Смолян, вместо от досегашния си покровител – Драматичен театър – Пловдив, под чиято шапка беше натикан след опит за реформа.

За никой, който се интересува от театър не беше тайна, че опитът за трансформация, закриването на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ и преобразуването му в сцена на Драматичен театър – Пловдив, беше опитът на държавата плавно да абдикира от втората по големина сцена в България (след НДК). Беше ясно, че един ден ще се стигне до решението за край. И този ден дойде на 1 февруари 2013 година, когато окончателно престана да съществува структура както към Министерство на културата, така и в Драматичен театър – Пловдив.

Новината първо беше отразена в Смолян прес, където се цитират някои цифри, свързани с поддръжката на сградата, споделени от последния директор на родопския театър, настоящ директор на Пловдивския театър, Кръстю Кръстев:

„Издръжката на огромната сграда е над 240 000 лв на година, а продадените билети са едва за 60 000 лв., от наеми от сградата се получават още около 12 000 лв. Сградата е с втората по големина сцена в страната след тази в НДК. Трупата и персоналът, който досега се е поддържал, е получавал по 140 000 лв. работни заплати на година.“

Суми, които не изглеждат фрапантни дори за малък град като Смолян. Суми, с които неясно защо Пловдивския театър не успя да се справи. Фрапантното в случая е, че за пореден път няма виновни. Виновни са другите, едни имагинерни „те“, сякаш има някаква световна конспирация. Много удобно, предвид предстоящите избори и конкурс за директор на Пловдивския театър.

Остават много въпроси, които вероятно ще останат без отговори, но се чувстваме длъжни да ги зададем:

• Защо директорът на Пловдивския театър допусна да се стигне дотук?
• Какво направи (и не направи), за да се избегне фаталният изход?
• Защо сцената беше оставена пуста и на произвола, вместо да бъде оползотворена?
• Защо беше допуснат такъв нисък приход от продажба на билети? Кой е виновен, какво наказание ще получи за бездействието си?

„В устройствения правилник на драматичния театър в Пловдив от 1 февруари не фигурира сцена „Николай Хайтов“, тъй като физически тя не съществува, след като сградата е прехвърлена“, казва директорът на драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев. Уеб сайтът на театъра не е обновен и актуализиран – вероятно последната грижа на служителите в театъра е поддържането на информираност на зрителите си. Така е удобно, така разчетоха преди време и предходната наредба за сливането на двете институции – приемната сцена няма право на разходи, няма право да продуцира продукция. Удобно беше никой да не се сети, че може да запретне ръкави и да работи за създаване на продукт от името на шапката. Продукт, който е предназначен за нуждите на тази сцена. Продукт, който да предизвика интереса и да провокира желанието за посещение на театър. Продукт, който да генерира приходи по-големи от направените разходи.

Остава надеждата, че настоящият собственик, Община Смолян, ще направи точно това и няма да остави сградата пустееща, лишена от живот и култура. А дотогава споделяме немия вик на безпомощност на Евридика, запечатан при посещението ми през 2010, сякаш предусетила накъде вървят нещата. А отпред, пред театъра, Николай Хайтов и Хасан Мешов са застинали с леки усмивки, защото знаят, че имената им ще останат във времето, докато днешното безумие ще отмине незапомнено.

P.S. Докато писах за „немия вик на безпомощност на Евридика“, се сетих за плача на баба Илийца, описан през 2010 от Павел Васев, директор на Народния театър. Сега не плаче само една българка. Плаче цял един народ. От онова, което в Министерство на културата гордо наричат „театрална реформа“.