Калофер – традиция или атракция?
гост автор: Юлиан Георгиев
На всеки Йордановден в Калофер от много-много години се събират хора, които без страх от много вино и много студена вода влизат в река Тунджа – за мъжкото хоро. Тази традиция съвсем отскоро се превърна в атракция. Мога нескромно да кажа, че и аз имам пръст в тази работа – превръщането на традицията в атракция… Но моето участие мина и замина… А атракцията набра сила…
От скромни една-две снимки и кратък репортаж по национална тв – поне до времето, когато и аз ходех да снимам, тази атракция стигна до живи предавания в последните две-три години. Тази година пропуснах. Нарочно. И съжалявам. Защото на този Йордановден атракцията пребори традицията. Направо я срина. Защото тези, които спазват традицията, без значение какви са техните мотиви, или пък корените на традицията… точно тези хора, тази година не са били на хорото… или поне не всички… част от тях са направили “алтернативно” хоро…
Ха! Познато ли ви е? Тук в България може да не сме богати – но сме мнооооого умни… И много алтернативни. Защо имаше “алтернативно” хоро? Може би защото в “традиционното” имаше прекалено много медии (заради които даже са изгонили хората от моста, където се вижда най-добре), много политици, много говорене?
Дали традиционното мъжко хоро в Калофер няма бързо да се превърне в “традиционна” политико-медийна баня? А дори и да стане така… дали трябва да е така…?
снимка начало: Koko Fresha
“Приятелю Пип, скъпо момче…” 
