първи сайт за субективна журналистика!… и не само :) 

Той е машинен инженер с втора специалност „Ергономия”. Работил е по няколко международни проекта, свързани със защита и анализ на информацията. Семеен. Предпочита да живее и работи в провинцията. Открих различния му поглед към въпроса, който ще ни изправи пред урните на 27 януари в националния референдум, в някои от коментарите му във фейсбук. И реших, че това, което мисли, трябва да бъде споделено с повече хора. 

Екатерина Костова – Г-н Герасимов, темата наистина е много сериозна и аз съм обезпокоена, че хората трудно биха се ориентирали, за да изградят своята позиция за референдума.

Георги Герасимов – Естествено. Дори за техническите експерти въпросите, свързани с развитието на атомната енергетика, са сложни. Като основна причината за това бих посочил динамичното развитие на сектора през последните години. Визирам технологичното. Проблем са и споразуменията за конфеденциалност, които затрудняват формирането на дългосточни стратегии. В редица случаи трябва да се разчита само на публична информация. Ако трябва да бъда точен, над 90% от данните, имащи отношение към атомната енергетика, имат конфеденциален характер. Публичните рядко са свързани с технологични или инженерни решения. Последните са стриктно пазена търговска тайна.

Екатерина Костова – Това е огромен процент… тогава трябва да се намерят подходящите мотиви – разбираеми за хората, за да могат да формират лична позициия …

Георги Герасимов – Мисля, че най-важно е хората да са запознати какво точно е ел.енергията, какви видове има в смисъл – базова, полупикова и пикова. Нужно е да се обясни какво е предназначението на различните видове енергия. Звучи просто, но в действителност е много по-сложно. Елементарен пример: Колко от гражданите имат представа какво се крие зад термина: „реактивна мощност”? Този показател е от голямо значение за качеството консумираната ел.енергия както и за това, което потребителите заплащат. Независимо от неговата значимост, този показател не се коментира.

Екатерина Костова – Каква е връзката между ЕРП-тата и АЕЦ?

Георги Герасимов – Съществува много сериозна връзка. АЕЦ произвеждат основния дял от т.н. “базова ел.енергия”. Тя представлява 60% до 75% от денонощната консумация. Именно това е енергията, която обслужва бензиностанциите, болниците (там има животоподържащи системи), контрола на полетите, ЖП транспорта, метрото, газопреносната мрежа на страната, но най-вече медиите и мобилните оператори. Съгласете се, че телевизиите и мобилните оператори работят 24 часа в денонощието. Някой все пак ретранслира (препредава) информацията. Заедно със дейтацентровете, където са разположени сървърите, обслужващи internet, това са едни от големите консуматори на базова ел.енергия. Да не говорим за хладилни камери и непрекъсваеми производства, каквото е това на „Нефтохим”, примерно. Единствен заместител за момента са ТЕЦ и ПАВЕЦ, но ПАВЕЦ е обвързана с АЕЦ (най-вече през нощта).

Екатерина Костова – А останалите до 100%?

Георги Герасимов – За да разберем какво точно се крие зад тези „проценти”, трябва да обясним какво е „коефициент на неравномерност”. Това е много важен показател при т.н. „24 часов график на натоварването на ел.мощности”. Коефициентът на неравномерност е отношението на базовата консумация към максималната консумация на ел.енергия. Прието да се отчита за денонощие. Освен базова, имаме и „полупикова” и „пикова” консумации, които също са различни. В зависимост от това в коя част от денонощието се намираме, консумацията е различна. Това налага включване на разлини източници на ел.енергия. Една средностатистическа енергийна система би следвало да включва следните мощности: 60% АЕЦ (и/или ПАВЕЦ), 23% ТЕЦ (и газови централи), 17% ВЕЦ и алтернативни източници на ел.енергия, каквито са ветрогенераторите и фотоволтаичните инсталации. Мисля, че вече е ясно защо темата е сложна. Най-тежка е задачата на ЕРП-тата, които са своеобразни “балансьори”. Те трябва да „спират”, „пускат” или „пренасочват” получената ел.енергия в зависимост от текущата консумацията. Това е много сложен и комплексен процес с изключителна динамика.

Екатерина Костова – Тогава да започнем от самото начало – мощностите на Козлодуй достатъчни ли са да произвеждат енергия, която обезпечава до 75 на сто от дневната ни консумация?

Георги Герасимов – Ако се придържаме към изискванията на действащите към момента стандарти – не. Съществуват понятия като “текущ ремонт” (или „планов ремонт”), “презареждане”, „периодична профилактика” и пр.. Те отнемат време. През това време някой трябва да запълни липсата. Обърнете внимание, че дори не споменавам за аварии и форсмажорни причини. Един ремонт на турбина може да отнеме дни, но може да отнеме и седмици, дори месеци. Това е много сложно съоръжение. Освен реактор, имаме и топлообменници, а там също има редица проблеми, най-вече свързани с корозията. Това са много сложни инженерни системи. Грешките са недопустими, защото последствията са тежки. В същото време, не може да преустановите електроподаването, защото бихме застрашили цялата система на енергопренос. Ако нямаме оперативен резерв или сме го надхвърлили какво правим? Много малко хора си дават сметка, че водоснабдяването на много от градовете е зависимо от ел.енергията. Помпите, благодарение на които водата достига до жилищата на хората, са основно с електрическо задвижване. Сега си представете как в един град спират подаването на ел.енергия, водата и газ за период от няколко дни. Нека в този град да има център за хемодиализа (примерно) и в болничното заведение се извършват специфични манипулации, от които зависи живота на пациентите. Какво следва? Тук икономическата логика просто няма място. В подобна ситуация тя е смъртоносна. Стандарттите са изключително прецизни документи, основаващи се преди всичко на практически опит и логика, а не на емоции.

Екатерина Костова – А какви са алтернативните решения за получаване на базова ел.енергия?

Георги Герасимов – Основно това са ТЕЦ. За България – “Марица-Изток”, но … и там има редица ограничения. Последните директиви на ЕС могат да се окажат сериозен проблем пред българската енергетика. Към момента единственото приемливо решение за ТЕЦ е и си остава патента на датския учен Матю Джонсън (Matthew Johnson), който изцяло решава проблема със замърсяването. На практика тази технология е копие на добре познати ни процеси, протичащи в природата. Проблемът е, че пренебрегването на мнението на техническите експерти позволи инвестиране на огромни средства в технологии, които не само са скъпи, но и не отговарят на съвременните изисквания.

Екатерина Костова – Ако разбирам правилно – недостигът на ел.енергия трябва да покриваме чрез внос? Но ако внасяме отвън, ставаме зависими – трасета, цени, пазари – затова не е ли по-добре да имаме собствено производство?

Георги Герасимов – Ако не разполагаме с нужните мощности и нямаме оперативен резерв – да. Но вносът означава, че трябва да заплащаме за ел.енергията, да не говорим за това, че трябва да има предлагане. А ако няма от къде да закупим, какво ще правим? Не само в съседните ни страни, но дори и в държава като Русия все по-често се говори за недостиг на енергийни мощности. Това би следвало да ни подтикне към сериозно преосмисляне на редица решения.