В интервю „с орел на рамото“ Росен Карамфилов пред F2F TV: Новата ми метафора е тишината

Искаше ми се да говорим за „онова, което се случва отвъд мислите“. Но то може да се случи само ако си face to face с човека отсреща. В случая с Росен Карамфилов нещата са различни.  Макар че го познавах преди да се роди… от разговорите с Кольо Карамфилов в очакване на сина му… първата ни среща се случи, когато той завършваше гимназия. Представяше първата си поетическа книга в Пловдив – „Орелът и детето“. И ме провокира вместо само да пиша за нея, да снимам интервю, макар и да не бях взела микрофон в себе си. И сега, когато усетя, че започвам да търся верен път за мислите си, си пускам това първо интервю, за да чуя какво казва едно момче, на възраст колкото дъщеря ми, и да намеря сили в мъдростта му. Макар и неопитомена, тя няма как да не те плесне през лицето. И да се стегнеш.

Та… белотата на зимния пейзаж ме заведе чрез интернет при него в Австрия, където от тази есен е студент. Попитах го – как си, пишеш ли? Той каза, на ръба на новата книга съм… И новото интервю започна…

Е. Костова – Роска, на ръба на втората си книга, на около 1000 км. от БГ и на броени дни от връщането ти за коледните празници у нас – как се чувстваш?

Р. Карамфилов – Чувствам се прекрасно. Въздухът тук ми осигурява необходимото ускорение, за да създам може би най-силната си книга досега. Да правиш арт в чужбина е голяма привилегия. Не мога да отрека също, че ме е завладяла мощна носталгия. Липсват ми моите същества.

Е. Костова – Детето от „Орелът и детето” порасна ли в тези 3-4 месеца, откакто си извън България и се справяш сам със света наоколо?

Р.Карамфилов – Детето рано или късно пораства. Това е природен закон. За мен е дошъл много важен момент – да развия максимално много онова, което се случва отвъд мислите. Онова, което е дар от Бог. Тук почвата е чудесна за изкуство.

Е. Костова – Вглеждаш ли се често в небето да търсиш орела? Или започна да търсиш друга метафора? Каква, в този смисъл, ще е втората ти книга?

Р. Карамфилов – Орелът е не само на небето, но и на рамото ми. Относно новата ми метафора – това е тишината. Няма по-велико нещо от нея. Затова и нарекох книгата СТЕРЕО ТИШИНА. Тексовете, които съдържа, звучат като трак на Тиесто или блус на Хендрикс, прослушан на прашна стара плоча и в същото време ужасно съвремен. Ще видите.

Е. Костова – Как е студентският живот – да те питам съвсем банално… Бързо ли се открива вярната среда извън БГ? Ти намери ли себе си в това, което започна да учиш, в новия град, в новите хора?

Р. Карамфилов – Имам късмет със страхотна специалност (английска филология). Колегите ми са предимно момичета, което за един поет е земен рай, разбирате. Но иначе – намирането на хора е едно, на души – друго…. Засега съм на първото.

Е. Костова – Ако би могъл да върнеш назад времето – пак ли би отишъл да учиш в Австрия?

Р. Карамфилов – Честно казано – да. Тук има особен ъндърграунд, макар че изглежда супер подредено. Виена е мегаполис. Държава в града. Ако ще е Европа, мястото е Виена, въпреки че аз мечтая за Щатите. Калифорния, примерно… Там се виждам след 20 години с брада и чаша уиски.

Е. Костова – При първата ни среща – за премиерата на първата ти книга – ме срази с рок импровизациите. Имал ли си случай да пееш там?

Р. Карамфилов – Не. За сметка на това преди около месец бях на концерт на MUSE и мога да кажа че не бях виждал подобен фурор никога през живота си. В тази връзка си пуснете Madness. Специален поздрав!

Е. Костова – Аз пък добавям накрая – успяхте ли да чуете тишината?